Майкл Коннелли - Черното ехо

Хари извади навън всеки джоб и внимателно огледа мъха по него. Обърна наопаки чорапите, прегледа хастара на панталоните и ризата. Нищо. Взе един скалпел от таблата с инструменти за наточване, разпра шевовете на колана на Медоус и раздели двете ивици кожа. Пак нищо. Зад гърба му Салазар рече:

— Далакът тежи 190 грама. Покриващата ципа е цяла и леко набръчкана, с бледолилава паренхимна тъкан.

Бош беше чувал всичко това стотици пъти. Повечето от нещата, които патологът изрича в своя микрофон, не означават нищо за стоящия наблизо детектив. Детективът чака заключението. Какво е убило човека, лежащ върху масата от студена стомана? Как? Кога?

— Жлъчният мехур е с тънки стени — продължаваше Салазар. — Съдържа няколко кубически сантиметра зеленикава жлъчна течност, без камъни.

Бош напъха дрехите обратно в плика и го запечата. После извади от друг плик високите обувки от естествена кожа, с които бяха намерили Медоус. Вдигайки ги, от тях се поръси оранжевочервеникав прах. Още едно доказателство, че трупът е бил завлечен в тръбата. Петите се бяха влачили по изсъхналата кал вътре и прахта беше попаднала в обувките.

— Лигавицата на пикочния мехур е цяла — продължаваше Салазар. — Той съдържа само около двеста грама бледожълта урина. По външните полови органи, както и по вагината , няма нищо за отбелязване.

Бош рязко се обърна. Салазар беше закрил микрофона с ръка.

— Докторски майтап, Хари — рече той. — Просто проверявах дали ме слушаш. Един ден може да ти се наложи да свидетелстваш за мен.

— Съмнявам се — каза Бош. — Едва ли някой би отегчавал съдиите до смърт.

Салазар включи малкия циркулярен трион, който използваше за отваряне на черепи. Звукът му беше като на зъболекарска машина. Бош се съсредоточи отново върху обувките. Бяха добре лъснати и поддържани. По гумените подметки се познаваше, че са почти съвсем нови. Сред влакънцата на връзката на дясната обувка се беше заклещило съвсем мъничко камъче. Бош го извади оттам със скалпела. Оказа се парченце цимент. Хари си спомни белия прахоляк по килимчето в дрешника на Медоус. Запита се дали парченцето би съвпаднало по съдържание с бетона от стената на трезора на „Уестленд Банк“. Ако обувките са били толкова добре поддържани, би ли могло това парченце да остане във връзката цели девет месеца след проникването? Не изглеждаше никак вероятно. Може би беше от работата на Медоус в тунела на метрото. Ако, разбира се, той наистина беше работил там. Бош постави парченцето цимент в едно малко найлоново пликче и го пусна в джоба си при останалите веществени доказателства, които беше събрал през деня.

— Изследването на главата и черепното съдържание не показва травми или скрити патологични изменения — рече Салазар, — както и вродени аномалии. Хари, сега ще видим и пръста.

Бош постави обувките обратно в найлоновия плик и се върна при масата за аутопсии. В това време Салазар беше вдигнал една рентгенова снимка на лявата ръка на Медоус срещу светлината, идеща от екрана на стената.

— Виждаш ли ето тези неща — запита той и посочи снимката, след което проследи с пръст няколко малки бели чертички на негатива. Имаше три такива, съвсем близо до счупената става. — Ако счупването беше старо, с течение на времето те щяха да се изместят към ставата. На снимката няма други белези, но все пак ще хвърля едно око.

Салазар се върна при тялото и направи със скалпела Т-образен разрез върху кожата над първата става на пръста. После започна да рови в розовата плът отдолу и след малко рече:

— Не… не… Нищо. Това е станало след смъртта, Хари. Мислиш ли, че е възможно моите хора да са го направили?

— Не знам — отвърна Бош. — Не ми се вярва. Сакаи каза, че много са внимавали с колегата си, а съм сигурен, че и аз не съм го счупил. Как така няма никакво нараняване на кожата?

— Това е интересен момент. И аз не знам как така. Просто пръстът е бил счупен без външно нараняване. Не мога да ти кажа как, но със сигурност е доста трудно да се направи. Трябва да хванеш пръста и да го усучеш силно надолу, ето така, обаче да го счупиш, не е никак проста работа.

Салазар заобиколи масата, хвана дясната ръка на Медоус и дръпна показалеца назад. Не успя обаче да постигне достатъчен ъгъл, за да се счупи ставата.

— По-трудно е даже, отколкото си мислех — рече докторът. — Вероятно показалецът е бил ударен с някакъв тъп предмет. Такъв, който не би наранил кожата.

Когато след изминалите петнайсет минути Сакаи се върна с разрезите, аутопсията беше завършила и Салазар тъкмо зашиваше гръдния кош на Медоус с дебел насмолен канап.