Майкл Коннелли - Черното ехо

— Здрасти, Бърни — рече Бош и се усмихна.

— Да ти го начукам, Бош — отвърна Бърни. — На теб и на всички други, дето са се хванали на тая работа.

Бош спря и за момент остана загледан в детектива Бърни, който се изгуби сред колите на паркинга. После влезе вътре и зави надясно покрай няколко двукрили врати. Миризмите ставаха все по-нетърпими. Това бяха миризмите на смъртта и на силен дезинфекционен препарат. Първата обаче имаше превес. Бош влезе в стаята за преобличане, подът на която беше покрит с жълта теракота. Вътре Лари Сакаи тъкмо навличаше хартиен халат върху служебните си болнични дрехи. На устата си беше поставил маска, а на краката върху обувките — хигиенични чорапи. Бош взе цял комплект от същите неща от едно кашонче, което стоеше върху желязната маса до вратата, и също започна да се облича.

— Какво му е станало на Бърни Слоутър? — запита той Сакаи. — От какво е побеснял такъв?

— Ти си причината за това, Бош — отвърна Сакаи, без да го погледне. — Вчера сутринта получил повикване. Някакъв шестнайсетгодишен хлапак застрелял най-добрия си приятел някъде горе, в Ланкастър. Изглеждало като нещастен случай, обаче Бърни чакаше да проверим пътя на куршума и барутните обгаряния. Искал да приключи бързо случая. Вях му казал, че ще свършим днес неговата работа, затова беше дошъл тук. Само че днес изобщо няма да стигнем до Него, тъй като Сали в последния момент реши да работим по твоя случай. Не ме питай защо. Той само погледна трупа, когато го докарахме, и каза, че ще го обработим още днес. Обясних му, че за да направим това, трябва да прецакаме някой друг, и той се спря на Бърни. Нямах време да му се обадя, за да му кажа да не идва. Затова е бесен. Знаеш, че живее чак при бар „Даймънд“. Изминал целия път дотук за нищо.

Бош си сложи маската, облече халата, обу чорапите и последва Сакаи през настлания с теракота салон към залата за аутопсии.

— Значи трябва да се сърди на Сали, а не на мен — рече той.

Сакаи не отвърна. Двамата спряха пред първата маса, върху която лежеше по гръб Били Медоус. Беше съвсем гол, а под тила му имаше малко, вдлъбнато парче дърво. В залата имаше още пет такива маси от неръждаема стомана, с улеи по ръбовете и дупки за оттичане в ъглите. Върху всяка от тях имаше по едно тяло. Доктор Джийзъс Салазар стоеше наведен над Медоус, с гръб към Хари и Сакаи.

— Здравей, Хари — рече Салазар, без да вдигне очи от трупа. — Чаках те. Лари, ще ми трябват разрези на това.

Съдебният лекар се изправи и се обърна. В ръката си, покрита от гумена ръкавица, държеше нещо, което приличаше на четвъртито парче розова мускулна тъкан. Той постави парчето в метален съд, наподобяващ тиган, и го подаде на Сакаи.

— Искам няколко вертикални. Първо един по оста на перфорацията, после два от всяка страна, за сравнение.

Сакаи взе съда и напусна стаята, за да отиде в лабораторията. Бош видя, че парчето плът беше изрязано от тялото на Медоус на два-три сантиметра от лявото гръдно зърно.

— Какво откри? — запита Бош.

— Още не съм наясно — отвърна Салазар. — Ще видим. Въпросът е какво си открил ти, Хари? Моят помощник казва, че си настоявал да направим аутопсия на твоя труп още днес. Защо толкова бързаш, Хари?

— Казах му, че я искам още днес, за да стане поне утре, и мисля, че така се разбрахме…

— Да, той ми каза, но аз проявих любопитство. Обичам заплетените истории, Хари. Какво те кара да мислиш, че тук има нещо нагласено? Или „гнило“, както казвате вие, детективите.

„Вече не го казваме“, помисли си Хари. Веднъж да споменат нещо във филмите, и после хора като Салазар веднага го подхващат. Това просто е остарял израз.

— Ами от самото начало едно-две неща не съвпадаха — отвърна Бош. — Сега са дори повече. На мен ми прилича на убийство и мисля, че не става дума за загадка.

— За какви неща говориш, Хари?

Бош извади бележника си и започна да го прелиства, докато говореше. Беше си записал всичко, което му се беше сторило странно на мястото на престъплението — счупеният пръст, липсата на ясни следи в тръбата, набраната риза върху главата на мъртвия.

— В джоба на Медоус имаше комплектче принадлежности за друсане, а в тръбата намерихме и „печка“. На мен обаче работата ми изглежда нагласена. Убождането, което го е убило, е това тук, на ръката. Другите белези обаче са все стари, явно не е използвал ръцете от години.

— Прав си. Като изключим последното убождане в ръката, единственото място, на което има пресни следи, е вътрешната страна на бедрата, близо до слабините. Това място обикновено се използва от хора, които много старателно крият своята пристрастеност към наркотиците. И все пак човекът може просто да е решил да се боде отново по ръцете и това да е бил първият път. Какво има още, Хари?