Майкл Коннелли - Черното ехо

— Какво искаш? — запита Хари, без да вдига поглед от папката.

— Какво искам ли? — рече дежурният детектив. — Искам да знам какво, по дяволите, правиш, Бош? Ти не работиш вече тук. Не можеш просто ей така да идваш, все едно че си някоя важна клечка. Остави тия тефтери обратно на рафта. Ако искаш да ги прегледаш, ела утре и помоли официално за разрешение, дявол да го вземе. И не ми пробутвай разни врели-некипели за някаква аутопсия. Киснеш тук вече половин час.

Бош го погледна в очите. Определи годините му на около двадесет и осем или двадесет и девет. Беше дори по-млад, отколкото бе Хари, когато постъпи в този отдел. Или изискванията бяха занижени, или отделът вече не беше това, което беше преди. Най-вероятно и двете, реши Бош, и отново се върна към папката с бюлетини.

— На теб говоря бе, задник! — ревна детективът.

Бош протегна крак под масата и ритна стола, който стоеше от другата й страна. Столът полетя и облегалката му се блъсна силно право в чатала на детектива. Той се прегъна, издаде някакъв неясен гърлен звук и се подпря върху стола с две ръце. Бош знаеше, че славата му вече се носеше из отдела. Хари Бош: самотник, побойник и убиец. „Хайде бе, хлапе — сякаш казваше той, — само се опитай!“

Но младият детектив се беше вторачил в него, мъчейки се да надмогне гнева и унижението. Той беше ченге, което бързо би извадило пищова, но не би натиснало спусъка. Щом Хари усети това, той вече беше сигурен, че „хлапето“ ще се оттегли.

Младият детектив поклати глава, махна с двете ръце едновременно, сякаш казваше: „хайде, стига толкова“, и се отправи към бюрото си.

— Можеш да се оплачеш от мен, хлапе — рече Бош зад гърба му.

— Я ходи се шибай! — отвърна едва чуто „хлапето“.

Бош знаеше, че няма от какво да се тревожи. „Вътрешно разследване“ нямаше да обърне никакво внимание на спречкване между служители без свидетел, който да потвърди, или пък магнетофонен запис. В този отдел думата на едно ченге, изречено срещу друго, не тежеше твърде. Всъщност, дори не струваше нищо. Хората от „Вътрешно разследване“ добре го знаеха и затова винаги работеха по двойки.

Един час и седем цигари по-късно Бош го откри. Сред петдесетте страници описания и снимки на задигнати скъпоценности при обира на „Уестленд Нешънъл Банк“, която се намираше на Шесто авеню и „Хил Стрийт“, имаше фотокопие на друга полароидна плака, изобразяваща гривната с Нефритовите делфини. Сега вече Бош ясно си спомни мястото и си представи сградата с тъмни стъкла. Никога не беше влизал вътре в банката. Банков обир с отмъкване на бижута, помисли си Бош. Нещо не се връзваха нещата. Започна да чете списъка на откраднатото. Това бяха все бижута, и то твърде много на брой, за да бъде отминат случаят с лека ръка. Само Хариет Бийчъм бе декларирала, че са й откраднати осем старинни пръстена, четири гривни и четири чифта обици. Всичките тези неща бяха записани като изчезнали при проникване с взлом, а не при обир. Бош потърси някакви допълнителни сведения по случая на буквата „Б“ сред обявените за издирване скъпоценности, но не откри нищо повече. Само едно име за контакти: специален агент Е. Д. Уиш.

И тогава Бош забеляза, че в бюлетина бяха посочени три поредни дни като дата на извършване на престъплението. Значи проникването беше осъществено през тези три дни от първата седмица на септември. Това бяха Денят на труда 11 11 Ден на труда — празник на работещите и служителите в САЩ и Канада — първият понеделник от септември, в други страни съответства на 1 май. — Б. пр. и уикендът след него. Банките в центъра ги затваряха през тези три дни. Ето защо в бюлетина ставаше дума не за обир, а за проникване. Някой беше проникнал в трезора на банката, където се съхраняваха лични скъпоценности на частни лица. Дали крадците не бяха прокопали тунел под земята? Хари се облегна назад и се замисли върху това. Защо не си спомняше този случай? Такъв удар би предизвикал голяма шумотевица в пресата дни наред. В участъка щяха да говорят за него дори още по-дълго. И тогава Хари си спомни, че тъкмо по това време — Денят на труда и следващите три седмици — той беше в Мексико. Проникването в банката беше станало, докато той отслужваше едномесечното си отстраняване от длъжност във връзка със случая с Кукловода. Хари се наведе напред, вдигна слушалката на телефона и набра един номер.

— Редакцията на „Таймс“. Бремер слуша.

— Обажда се Бош. И в неделите ли бачкаш?

— От два до десет, всяка неделя, без прекъсване. Какво става с теб? Не съм те чувал от, ъ… откакто имаше проблем по случая с Кукловода. Как е в холивудския участък?