Майкл Коннелли - Черното ехо

— За „Мълхоланд“ ли говорите, господине? Казвате над Холивуд?

— Аха, точно този… „Мълхоланд“… Не можах да си спомня името.

— Къде е трупът?

— Има една тръба там горе, дето спят хора в нея. Мъртвият е вътре…

— Познавате ли човека, господине?

— Не бе, изобщо не го знам…

— Да не е заспал?

— Не, по дяволите! — Момчето нервно се изсмя. — Мъртъв е.

— Откъде сте толкова сигурен?

— Сигурен съм, казвам ви. Ако не искате да…

— Как се казвате?

— Ха, че за какво ви е името ми? Аз просто го видях там. Да не би да съм го убил…

— Как мога да бъда сигурна, че казвате истината?

— Ами проверете в тръбата и ще се уверите. Не знам какво друго да ви кажа. Защо ви е името ми, какво общо има то с тая работа?

— Само за архива, господине. Ще ми кажете ли името си?

— Ъ…Не.

— Ще останете ли там, докато пристигне наш служител?

— Не, вече си тръгвам. Не се обаждам от язовира, ами съм тук долу, при…

— Зная. Вече засякох обаждането ви и установих, че се намирате при уличния телефон на „Гауър“, близо до булевард „Холивуд“. Ще изчакате ли на място служителя?

— Какво?… Няма как, трябва да си тръгвам. Проверете горе. Тялото е там, вътре.

— Господине, бихме искали да ни кажете…

Тук записът прекъсваше. Бош пусна касетката в джоба си и се върна по същия път, по който беше дошъл.

Бяха изминали десет месеца, откакто Хари Бош не работеше на третия етаж в „Паркър Сентър“. Беше служил в отдел „Кражби и убийства“ почти десет години, докато през миналата година го понижиха и преместиха от специалния отряд на отдела в Холивудския полицейски участък. В деня, когато получи новото си назначение, бюрото му беше разчистено от двама палячовци от „Вътрешно разследване“ 9 9 Отдел от американската полиция, който се занимава със служителите, т.е. полиция на полицията. — Б. пр. на име Люис и Кларк. Те изсипаха нещата му върху една маса в холивудския участък, а после оставиха съобщение на телефонния му секретар вкъщи, в което му казваха къде да си ги търси. Сега, десет месеца по-късно, той се намираше отново там, на този прокълнат етаж, където се помещаваше елитният детективски екип, и беше доволен, че поне е неделя. Нямаше да види познати лица. И нямаше да има повод да отвръща поглед.

Стая 321 беше празна, ако не се броеше дежурният през уикенда детектив, когото Бош не познаваше лично. Хари се насочи към дъното на стаята и рече:

— Бош, от холивудския участък. Трябва да ползвам компютъра.

Дежурният, младок с подстрижка, която явно не беше променил дори след напускането на военноморските сили, беше разтворил някакъв каталог за оръжия върху бюрото си. Той хвърли един поглед към редицата компютри край стената в дъното на стаята, сякаш да се увери, че все още са там. После се вторачи в Бош и рече:

— А що не идеш да си ползваш този във вашия участък?

Бош нехайно го подмина.

— Нямам време да ходя до Холивуд. След двадесет минути трябва да присъствам на една аутопсия — излъга той.

— Знаеш ли, Бош, аз съм чувал за тебе. Да, онова телевизионно шоу и тъй нататък. Ти си бил тук, на този етаж… някога.

Последната дума увисна във въздуха, но Бош се направи, че не я е чул. Докато вървеше към терминалите отзад, той не успя да потисне порива да обходи с очи старото си бюро. Запита се кой ли го заемаше сега. Върху бюрото цареше безпорядък и Хари забеляза едно тесте карти, които бяха лъскави и с незахабени краища. Направо чисто нови. Той се обърна и погледна дежурния, който все още го зяпаше с интерес.

— Това бюро ли заемаш, когато не караш неделно дежурство? — запита го Хари.

Младокът се ухили и кимна с глава.

— Заслужаваш го, малкия. Тъкмо за тая работа си. Като ти гледам подстрижката и глупавата усмивка, далеч ще стигнеш.

— Е, да, защото тебе са те изритали оттук, понеже си се Мислел за армия от един човек… Майната ти, Бош! Ти си История.

Бош притегли един стол на колелца от близкото бюро и го избута пред 1ВМ-а, който стоеше върху масата до стената в дъното на стаята. Чукна клавиша за включване и след малко на екрана се появиха кехлибарени букви: „Автоматизирана мрежа за управление на следствената информация в отдел «Кражби и убийства»“.

За момент Бош се усмихна при мисълта за нестихващата нужда на отдела от акроними 10 10 Акроним — дума, съставена от букви, които представляват съкращения на други думи. — Б. пр. . Изглеждаше така, сякаш всяко звено, група или компютърен файл бяха кръстени с име, което придаваше на понятието елитарно звучене. За не-сведущите акронимите означаваха действие, голям човешки потенциал, приложен към жизненоважните проблеми. Така например имаше кодови имена като „Кобра“, „Трясък“, „Смелост“, „Убиец“ и стотици други подобни. В „Паркър Сентър“ сигурно някой прекарваше цели дни в измисляне на акроними с идиотско звучене, мислеше си Бош. Компютрите също имаха свои акроними, че дори и идеите. Ако отделът, в който работиш, няма свой акроним, това значи, че не струваш пукната пара в управлението.