Майкл Коннелли - Черното ехо

Салазар отново се почеса по устната през маската и заключи:

— Бих могъл да свидетелствам, че това е убийство, Хари. Всички медицински аргументи показват, че смъртта е причинена от други хора. Засега обаче нямаме никаква друга опора. Трябва да изчакаме токсикологичните проби и когато бъдат готови, ще се съберем отново да поразсъждаваме заедно.

Бош записа в тефтерчето си накратко това, което Салазар току-що бе казал. Щеше да му потрябва, когато седнеше пред пишещата машина да подготвя доклада си по случая.

— Разбира се — продължи Салазар, — да докажеш всичко това пред съдиите, без у тях да се яви съвсем оправдано съмнение, е друга работа. Според мен, Хари, трябва да намериш онази гривна и да откриеш защо човекът е бил измъчван и убит.

Бош затвори тефтерчето и започна да съблича хартиения халат.

Залязващото слънце обагри небето в розово и оранжево-същите ярки цветове като на костюм за сърф. Прекрасно заблуждение, помисли си Бош, докато шофираше към къщи на север по холивудския околовръстен път. Такива бяха залезите тук. Карат те да забравиш, че всъщност смогът прави ветровете толкова прелестни и че зад всяка красива картина Може би стои някаква грозна истина.

Слънцето висеше като медна топка на хоризонта. Бош беше пуснал радиото на някаква станция, която предаваше джазова музика, и Колтрейн 15 15 Джон Колтрейн — известен американски джазов.саксофонист — Б. пр. тъкмо изпълняваше „Очите на душата“. На седалката до него лежеше папката с вестникарските материали на Бремер, притисната под тежестта на опаковка от шест кутии бира „Хенри’с“. Бош зави при „Баръм“ й пое нагоре по „Уудроу Уилсън“ към хълмовете над Студио Сити. Домът му представляваше издигната върху подпори дървена конструкция с една спалня, не по-голяма от среден гараж в Бевърли Хилс. Постройката сякаш висеше от ръба на хълма, закрепена върху три стоманени пилона. Изглеждаше неустойчива на земетресения и сякаш нарочно изкушаваше майката природа само да дръпне трите пилона, за да запрати къщичката надолу по склона подобно на шейна. Това, което си струваше компромиса обаче, беше изгледът. От задната веранда Бош можеше да вижда всичко като на длан, чак до Бърбанк и Глендейл. Погледът достигаше дори до забулените в лилава мъгла планини отвъд Пасадина и Алтадина. Понякога Хари забелязваше пушеците и виждаше оранжевите отблясъци на горски пожари по хълмовете в далечината. През нощта шумът откъм шосето отдолу стихваше, а лъчите на прожекторите на Юнивърсъл Студио шареха по небето. Това, че гледаше долината отвисоко, винаги бе изпълвало Бош с чувство за превъзходство, което той и сам не можеше да си обясни. Вярваше обаче, че обяснението е едно: той беше купил това местенце и нямаше намерение никога да го напусне. Придоби го преди осем години, когато покачването на цените на недвижимите имоти още не беше толкова сериозно, и предплати част от сумата — петдесет хиляди-в брой. Остана му да изплаща месечни вноски от хиляда и четиристотин долара, които лесно можеше да си позволи да заделя, тъй като единственото, за което харчеше парите си, беше храна, пиене и джазова музика.

Парите за предплатата получи от едно филмово студио срещу правото да използват името му в един телевизионен сериал за поредица от убийства на собственици на козметичен салон в Лос Анджелис. Бош и партньорът му бяха пресъздадени на екрана по време на разследване от двама второкласни телевизионни актьори. Партньорът му си взе петдесетте хилядарки, пенсионира се и се премести в Енсенада. Бош вложи своите пари в къщичката, за която не беше сигурен дали ще преживее следващото земетресение, но това все пак го накара да се чувства като принц.

Напук на решението на Бош никога да не се мести Джери Едгар, неговият настоящ партньор и съветник по въпросите на недвижимите имоти в извънработно време, му каза, че къщата сега струва три пъти повече, отколкото е платил за нея. Всеки път, когато цените се покачваха, а то ставаше често, Едгар съветваше Бош да продаде имота, за да реализира печалба. Бош обаче просто искаше да си остане там, където беше.

Вече беше мръкнало, когато Хари стигна до дома си на хълма. Той изпи първата бира, застанал прав на задната веранда, загледан към морето от светлини долу под него. Втората изпи седнал в любимия си стол за дежурства с папката в скута. Цял ден не беше ял нищо и бирата бързо го хвана. Почувства се уморен и му се доспа, но скоро тялото му го подсети, че е време да го нахрани. Хари стана и отиде в кухнята, направи си сандвич с месо от пуйка и го отнесе обратно при стола заедно с още една бира.