Майкл Коннелли - Черното ехо

Бош остави телефонната слушалка на леглото и бавно приближи вратата. Открехна я толкова, колкото да види как Гелвин си седи на стола и чете каталога. Бош чу гласа на сестрата, която го извика на телефона, Гелвин стана. Бош изчака десет секунди и се показа навън в коридора. Гелвин вървеше към стаята на сестрите. Бош излезе и се отправи безшумно в обратната посока.

След десет метра се озова на пресечка от коридори и пое по левия. Стигна до един асансьор с надпис отгоре „Само за персонал“ и натисна бутона. Когато асансьорът пристигна, Хари видя, че кабината беше от неръждаема стомана, покрита с имитиращо дървесна текстура фолио. На другия край имаше също такава врата, каквато отпред, и беше широка колкото да влязат две носилки вътре спокойно. Той натисна копчето за първия етаж и вратата се затвори. Лечението на раната му от куршума приключи.

Асансьорът свали Бош в спешното отделение, а оттам той бързо се озова на улицата. Навън беше нощ и докато пътуваше с такси към холивудския участък, помоли шофьора да се отбият до банката, откъдето изтегли малко пари от уличния автомат. После отидоха до един магазин. Хари си купи евтина риза със спортна кройка, стек цигари, запалка — понеже с тази ръка нямаше да може да се оправя с кибрита, малко памук, чисти бинтове и една превръзка за рамо. Превръзката беше морскосиня и щеше да бъде много подходяща за погребение.

На „Уилкокс“ пред участъка Хари плати на шофьора и влезе през предната врата, понеже знаеше, че така има по-малък шанс да го забележат и заговорят. На първото бюро седеше един „заек“ от скаутите със същото пъпчиво лице, като на онзи, който беше донесъл пицата на Шаркай. Бош му показа значката си и мина покрай него, без да каже нищо. Оперативната стая беше тъмна и пуста, както през повечето съботни вечери, дори и в Холивуд. Бош имаше на бюрото си настолна лампа, която включи, вместо да пусне осветлението на тавана, за да не привлече вниманието на някой любопитен служител от дежурната стая. Не се чувстваше готов да отговаря на въпроси.

Най-напред отиде до дъното на стаята и пусна кафемашинката. После влезе в една от стаите за разпити, за да облече новата риза. Докато сваляше болничната пижама, рамото му изпрати стрели от пронизваща болка през гърдите и надолу по ръката. Хари седна на един стол и огледа превръзката си за следи от кръв. Нямаше такива. Внимателно нахлузи новата риза, но този път не го боля чак толкова — беше взел най-широкия размер. Върху левия преден джоб имаше малка картинка с планина, слънце, морски бряг и думите „Град на ангелите“ 40 40 Град на ангелите — Лос Анджелис. — Б. пр. . Бош закри всичко това, когато постави превръзката, и я намести така, че ръката му да бъде здраво прикрепена към гърдите.

Кафето беше станало, докато той се преобличаше. Хари отнесе димящата чашка до бюрото си, запали цигара и издърпа няколко папки от класьора. Те бяха пълни само с материали по случая Медоус. Хари погледна купчината и установи, че не знае откъде да започне, нито какво точно търси. Започна да чете наред, с надеждата нещо просто да му направи впечатление. Търсеше каквото и да е, ново име, несъответствие в нечии показания, нещо, което е било отхвърлено преди като маловажно, но би изглеждало по нов начин сега.

Набързо прегледа своите собствени доклади, понеже повечето от информацията знаеше наизуст. После прочете военното досие на Медоус. Това беше съкратеният вариант, даден от ФБР. Нямаше представа какво се беше случило с онзи, по-подробния, който беше получил от Сейнт Луис и остави в колата, когато хукна към трезора предишната сутрин. Установи, че не знаеше също така къде е и самата кола.

Бош прегледа военното досие и докато прехвърляше последните листове с най-разнообразна информация, в стаята бе пуснато централното осветление и едно ченге от старата гвардия на име Педърсън влезе вътре. Беше се отправил към една от пишещите машини с рапорт за арестуване в ръка и не забеляза Бош, докато не седна. Усетил миризмата на цигара и кафе, той се огледа и видя детектива с превръзката.

— Хари, как е работата? Бързо са те пуснали. Тук беше плъзнал слух, че са те надупчили сериозно.

— Само драскотина, Пед. Дори не е толкова лоша, колкото тези, дето ги получаваш от ноктите на педалите, които задържаш всяка събота вечер. Поне при куршума няма основание да се притесняваш от СПИН.

— Прав си, прав си. — Педърсън инстинктивно разтри врата си, където все още личаха белези от драскотини, получени от ноктите на един травестит, който се оказа заразен с ШУ-вирус. Ченгето се беше потило цели две години, правейки си изследвания на всеки три месеца, но не се беше заразил с вируса. Тази история се беше превърнала в кошмарна легенда за участъка и след нея населеността на килиите за травестити и проститутки спадна наполовина. Никой вече не искаше да ги арестува, освен когато се отнасяше за убийство.