Майкл Коннелли - Блондинка в бетона

Най-лошото, което бе донесъл оттам репортерът по отношение на Бремер, бе, че на тринадесетгодишна възраст е бил заподозрян в подпалването на бараката за инструменти на един от съседите, но така и не било повдигнато обвинение срещу него. Съседът разказал, че майката въпреки това го наказала, все едно че наистина бил извършил престъплението. Забранила му да излиза от къщи през останалите дни на лятото. Съседите казали, че горе-долу по същото време в квартала започнали да изчезват домашни животни, но това никога не е било свързано с личността на младия Бремер. Поне досега. А сега съседите като че ли бяха склонни да обвиняват Бремер за всяко страдание, постигнало улицата им през онази година.

Една година след пожара майката на Бремер починала от алкохолизъм и след това момчето било отгледано в държавен пансион за момчета, където младите повереници носели бели ризи със сини вратовръзки и блейзери в училище дори и когато термометърът удрял тавана. В статията се казваше, че той работел като репортер към един от ученическите вестници, като всъщност така започнала кариерата, която после го довела в Лос Анджелис.

Статията беше от полза по-скоро за хора като Локи, които да използват информацията, за да преценят как от детето Бремер е израснал възрастният човек, способен да извърши подобни неща. Тя само натъжи Бош. Той, без да иска, се вгледа за дълго в снимката на майката, която „Таймс“ бе намерил отнякъде. На нея тя стоеше пред вратата на къщата в стил ранчо с избеляла от слънцето боя и държеше ръката си върху рамото на младия Бремер. Тя беше с изрусена коса и провокираща фигура с голям бюст. „Много силно гримирана“ — помисли Бош, докато гледаше снимката.

Освен статиите за Бремер той препрочете на няколко пъти един репортаж от броя в четвъртък. Той беше за погребението на Беатрис Фонтено. В него бе спомената Силвия и се описваше как учителката от гимназията „Грант“ е прочела някои от съчиненията на момичето по време на погребалния ритуал. Имаше и снимка от погребението, но на нея не се виждаше Силвия. Беше изображение на майката, застанала твърдо, но с лице, обляно в сълзи. Бош остави страницата от вестника на масичката до шезлонга и я четеше всеки път, когато сядаше там.

Когато му омръзна да се занимава с къщата, той се качи на колата и излезе да се разходи. Спусна се по хълма и се насочи към Долината. Кара около петнадесет минути и спря да си купи хамбургер. Израснал в този град, той обичаше да се разхожда с кола из него, за да опознае всяка от улиците и всяко ъгълче. Веднъж в четвъртък и после в петък сутринта пътят му мина покрай гимназията „Грант“, но той не можа да види Силвия на някой от прозорците на класните стаи. Чувстваше болка в сърцето си, когато мислеше за нея, но знаеше, че най-много може да минава покрай училището, за да е по-близо до нея. Тя щеше да го потърси и затова той беше длъжен да чака, докато тя реши.

В петък следобед, когато се върна от разходката, той видя да святка лампичката на телефонния секретар и гърлото му се сви с надежда. Помисли, че тя може би е видяла колата му и е решила да се обади, защото е разбрала колко му е мъчно. Но когато прослуша съобщението, разбра, че просто Едгар иска да го чуе.

Той се обади.

— Хари, всичко ли ще пропуснеш?

— Да, какво?

— Ами вчера тук идваха от „Пийпъл“.

— Ще чакам да те видя на корицата.

— Шегувам се. Всъщност има голямо развитие.

— Така ли, и какво?

— Цялата тази гласност, която дадохме на случая, беше за добро. Някаква дама от „Калвър сити“ се обади и каза, че е познала Бремер и че той имал при нея ангажирана складова стаичка, но под името Удуърд. Взехме заповед за обиск и тази сутрин веднага го претърсихме.

— Аха.

— Локи беше прав. Той е правил видеозаписи. Намерихме видеолентите. Трофеите му.

— Исусе.

— Да. И да е имало някакво съмнение, сега вече го няма. Взехме седем ленти и камерата. Той трябва да не е записвал първите две. Онези, които мислехме, че е убил Майстора. Но имаме ленти за седем други, включително Чандлър и Маги Кум Лауди. Копелето е записвало всичко. Ужасна работа. Сега се прави официална идентификация на останалите пет жертви от лентите, но, изглежда, ще излязат онези, които Мора ни даде. Галери и другите четири момичета от порното.

— Какво друго имаше в помещението?

— Всичко. Намерихме белезници, каиши, запушалки за уста, нож и пистолет. Целия му комплект за убиване. Трябва да е използвал пистолета, за да ги кара да му се подчиняват. Затова нямаше следи от борба у Чандлър. Използвал е пистолета. Предполагаме, че го е държал насочен към тях, докато ги закопчае с белезниците и им запуши устата. От видеолентите изглежда, като че ли всичките убийства са извършени в къщата на Бремер. В спалнята откъм двора. С изключение на Чандлър, разбира се. Тя си го е получила у дома… Тези ленти, Хари… не бих могъл да ги гледам.