Майкл Коннелли - Блондинка в бетона

Едгар съобщи, че е бил в „Сибил“ и е показал на Джорджия Щерн, която е още там, снимка на Бремер. Но тя не е могла да го идентифицира като нападателя. Дори вече не можела и да го опише.

Шийхан каза, че той и Опелт са показали моментална снимка на Бремер на управителя на складовете на Бинг и човекът смятал, че Бремер би могъл да е един от наемателите отпреди две години, но не е сигурен. Казал, че е минало много време, за да си спомня добре, та да изпрати почти непознат човек в газовата камера.

— Тоя тип е мухльо — каза Шийхан. — Имам чувството, че позна Бремер, но беше много изплашен, за да каже истината. Утре пак ще го питаме.

Роленбергер извика „президентите“ по радиото и те докладваха от дома на Бремер, че още нищо не са намерили. Никакви ленти, никакви трупове, нищо.

— Аз викам да вземем разрешение за обиск и за разкопаване на зелената площ и пода на къщата — каза Никсън.

— Може да направим и това — отговори Роленбергер. — Междувременно вие продължавайте търсенето.

Най-накрая по радиото се обади и Айд и докладва, че те с Мейфилд са обиколили адвокатите на „Таймс“, но още не са получили разрешение за нищо, освен да се доближат до бюрото на Бремер.

Роленбергер докладва, че Хейкес и Ректор проучват миналото и произхода на Бремер. След това той каза, че Ървинг е свикал пресконференция в пет следобед, за да разисква случая с представителите на медиите. Ако се разкрие нещо ново, то трябва да се съобщи на Роленбергер преди това.

— Това е — каза лейтенантът.

Бош стана и излезе.

Медицинският блок, намиращ се на етажа със засилена охрана на районния затвор, напомняше на Бош за лабораторията на Франкенщайн. На всяко легло имаше вериги и халки, циментирани в покритите с плочки стени, за да се връзват пациентите. Осветяващите всяко легло крушки бяха зад метална решетка, за да не могат пациентите да се доберат до тях и да ги използват като оръжие. Вероятно плочките някога са били бели, но с годините бяха придобили унило жълт цвят.

Бош и Едгар стояха на входа на една от залите, където имаше шест легла, и наблюдаваха Бремер, който лежеше на шестото легло. Биеха му инжекция с натриев пентотал, за да го успокоят и да го направят по-покорен. Той бе отказал да даде проби от кръвта, слюнката и косата си, както и отпечатъка от челюстта, разпоредени от съда.

След като лекарството започна да действа, лекарят отвори устата на репортера, сложи две скоби, за да я държат, и притисна малко квадратно парафинено блокче към предните горни зъби. Когато приключи, извърши същата процедура и с долните зъби. След като свърши, той освободи скобите. Бремер изглеждаше заспал.

— Ако сега му зададем въпрос, той ще ни каже истината, така ли е? — попита Едгар. — Това, което му биха, е „серумът на истината“, нали?

— Вероятно — каза Бош. — Обаче това може да провали делото в съда.

Малките сиви блокчета с отпечатъци от зъбите бяха поставени в пластмасови кутийки.

Докторът ги затвори и ги подаде на Едгар. После взе кръв, намокри тампон памук в устата на Бремер и отряза кичурчета коса от главата, гърдите и слабините на заподозрения. Сложи всяко поотделно в найлоново пликче, а после подреди всичко в малка картонена кутия, подобна на онези, в които поднасяха храната в закусвалните на крак.

Бош взе кутията и двамата с Едгар си тръгнаха. Бош отиде в моргата да се срещне с Амадо, а Едгар — в Нортридж да види съдебния антрополог, който им бе помогнал с реконструкцията на лицето на бетонената блондинка.

В пет без петнадесет всички, освен Едгар се бяха събрали в заседателната зала. Бяха се струпали да наблюдават пресконференцията на Ървинг. От обяд досега нямаше никакъв прогрес в работата им.

— Хари, къде мислиш, че е трупал той всичко? — попита Никсън, докато си наливаше кафе.

— Не знам. Вероятно си има тайно място някъде. Ако е правил видеоленти, аз се съмнявам, че той би се лишил от тях. Сигурно ги е скрил някъде. Ще ги намерим.

— Ами останалите жени?

— Тук са някъде, под земята в града. Но единствено късметът би могъл да ни помогне да ги открием.

— Или ако Бремер проговори — каза Ървинг. Той тъкмо беше влязъл.

В помещението се чувстваше доброто настроение. Въпреки бавния напредък всички бяха сигурни, че са хванали истинския убиец. И това със сигурност ги удовлетворяваше. Дори и Ървинг.

В пет без пет, когато Ървинг отиваше да се срещне с няколкото репортери, на които бе съобщено да дойдат, преди случая да достигне до всички медии, Едгар се обади по радиото. Роленбергер веднага отговори.