Майкл Коннелли - Хари

— Мамка му — процеди Бош и изключи.

После се свърза с бюро справки и взе телефона на покер-залата в Холивуд Парк. Последния път, когато не се беше прибрала вкъщи, Елинор му каза, че е играла карти там. Набра номера и поиска да го свържат с охраната. Отговори му мъж, който се представи като господин Жарден. Бош му каза името и номера на служебната си карта. Жарден поиска да ги повтори. Очевидно ги записваше.

— Във видеозалата ли сте?

— Естествено. С какво мога да ви помогна?

— Търся една жена и има голяма вероятност в момента да е на някоя от масите ви. Чудя се дали не бихте погледнали на мониторите си.

— Как изглежда?

Бош описа жена си, но не знаеше как е облечена. Изчака две минути, докато Жарден провери мониторите, свързани с камерите в покер-залата.

— Хм, ако е тук, би трябвало да я видя — накрая каза той. — По това време няма много жени. А вашето описание не отговаря на онези, които са тук. Искам да кажа, че може да е идвала по-рано, някъде към един-два часа. Но сега я няма.

— Добре, благодаря.

— Хей, ако ми оставите някакъв номер, мога да пообиколя наоколо и да ви позвъня, ако я забележа.

— Ще ви дам номера на пейджъра си. Но ако я видите, не я безпокойте. Само ми позвънете.

— Става.

След като му даде номера и затвори, Бош си помисли за клубовете в Гардина и Комърс, но реши да не се обажда. Ако имаше намерение да играе покер в местен клуб, Елинор щеше да иде в Холивуд Парк. Щом не беше отишла там, трябваше да е във Вегас или в онова индианско казино в пустинята край Палм Спрингс. Опита се да не мисли за това и отново се върна към следствието.

Потърси в бележника си номера на окръжната прокуратура и го набра. Поиска да го свържат с дежурния прокурор и накрая му отговори сънен женски глас. По случайност това се оказа Джанис Лангуайзър, прокурор-ката, повдигнала обвинението в случая с твърдо сварените яйца. Наскоро се бе прехвърлила от градската прокуратура и Бош за първи път работеше с нея. Допадаха му чувството й за хумор и ентусиазмът й.

— Чакайте да се сетя — каза тя. — Да не би този път да имате случай с бъркани яйца? Или още по-добре с омлет?

— Не съвсем. Съжалявам, че ви будя, но се налага да извършим обиск и трябва да присъства някой от прокуратурата.

— Кой е убит и къде е заповедта?

— Убитият е Хауард Елайъс, а заповедта ще чака в офиса му.

Тя подсвирна толкова пронизително, че се наложи и Бош да дръпне слушалката от ухото си.

— Господи! — вече напълно будна, каза Джанис Лангуайзър. — Това ще е… хм, де да знам и аз какво. Опишете ми най-общо положението.

Той го направи и щом свърши, прокурорката, която живееше на петдесетина километра северно от Валенша, се съгласи да се срещне с групата му след един час в. Брадбъри.

— Дотогава много внимавайте, детектив Бош, и не влизайте в офиса, докато не пристигна.

— Разбира се.

Не че беше нещо особено, но все пак му харесваше, че се обръща към него със званието му. Не защото бе много по-млада, а защото прокурорите толкова често се отнасяха към него и другите ченгета без каквото и да е уважение, като към обикновени оръдия, които използваха както си поискат. Беше сигурен, че когато добие повече опит, Джанис Лангуайзър ще стане по-цинична и няма да се различава, но поне засега външно проявяваше към него някои дребни признаци на уважение.

Бош изключи телефона и се канеше да го прибере, когато се сети за нещо друго. Отново набра справки и поиска домашния номер на Карла Ентренкин. Включи се запис, който му съобщи, че номерът не фигурира в указателя по молба на абоната. Тъкмо това и очакваше да чуе.

Докато пресичаше Гранд Стрийт и Калифорния Плаза към Ейнджълс Флайт, Бош отново се помъчи да не мисли за Елинор. Но не можеше. Сърцето му се късаше, когато си я представяше някъде сама, търсеща нещо, което той очевидно не бе способен да й даде. Започваше да му се струва, че бракът им е обречен, ако скоро не открие от какво се нуждае тя. Когато преди година се бяха оженили, Хари бе намерил спокойствие, каквото никога дотогава не бе изпитвал. За пръв път в живота си чувстваше, че има за кого да се жертва — дори живота си, ако се наложи. Но сега съзнаваше, че за нея не е било същото. Тя не се чувстваше удовлетворена. И това го караше да изпитва вина и в същото време известно облекчение.

Отново се опита да се съсредоточи върху други неща, върху случая. Знаеше, че за момента трябва да забрави за Елинор. Замисли се за гласа по телефона, за презервативите, скрити в банята, и за грижливо оправеното легло. Замисли се как Хауард Елайъс е успял да се добере до домашния телефонен номер на Карла Ентренкин, който бе открил в чекмеджето на нощното му шкафче.