Майкл Коннелли - Град от кости

— Основаващ се на какво? — вметна рязко Ървинг.

Целта на срещата ставаше очевидна. Бош се досети, че втората страница върху бюрото представлява следващото прескомюнике, което Ървинг иска да пусне. Най-вероятно в него се съобщаваше, че Трент е убиецът, и самоубийството му се обясняваше със страх от разкриване. Това щеше да позволи на отдела да се занимае с Торнтън на спокойствие, далеч от очите на пресата. Щеше да спести унижението от едно признание, че изтичането на поверителна информация от служител на отдела е станало причина за самоубийството на вероятно невинен човек. Щеше да позволи и закриването на следствието по убийството на момчето от хълма.

На всеки в стаята му беше ясно, че става дума за измиване на ръцете. Случаят привличаше все повече внимание от страна на медиите и Трент им беше предоставил начин за измъкване. Подозренията щяха да бъдат стоварени върху един мъртъв педофил, а отделът щеше да продължи да си гледа другата работа и да се заеме със случаи, по-леки за разкриване.

Разбираема тактика, но неприемлива за Бош. Той беше видял костите. Беше чул безкрайното изреждане на нараняванията от Голихър. В залата за аутопсии се беше заклел да намери убиеца. За него експедитивността и запазването на имиджа бяха съображения от второстепенна важност.

Бош извади тефтера си, отвори го на една страница с прегънат ъгъл и се загледа в нея, сякаш беше изписана цялата. А там всъщност се мъдреше само един ред, написан в събота: 44 отделни индикации на травми.

Ървинг прекъсна проточилото се мълчание:

— Детектив Бош? Попитах: основаващ се на какво?

Бош затвори тефтера.

— Основаващ се на времето. Трент се е преместил в този квартал, когато момчето вече е лежало в земята. Освен това и на анализа на костите. Детето е било продължително малтретирано — почти от рождението си. Не се връзва с Трент.

— Не можем да се опираме единствено на времето и на анализа на костите — каза Ървинг. — Независимо какво ни казват те, все пак остава възможност, колкото и незначителна да е, Трент да е извършителят на престъплението.

— Съвсем незначителна.

— Какъв е резултатът от претърсването на къщата на Трент?

— Иззехме стари работни ботуши със засъхнала кал по грайферите на подметките. Ще бъде сравнена с проби, взети от мястото, където бяха намерени костите. Но и това няма да е достатъчно сигурно доказателство. Дори и да съвпадат, калта по ботушите може да е от задния двор или от разходка. Почвата е от същия вид.

— Друго?

— Не много. Разполагаме със скейтборд.

— Скейтборд?

Бош обясни за обаждането, с което не беше имал възможност да се занимае, заради самоубийството. Тази част от изложението му видимо зарадва Ървинг.

— Искам това да ви е приоритет — каза той. — Искам да приключите бързо и да ми докладвате моментално.

— Разбрано, сър — вметна Билетс.

Ървинг замълча, с поглед, вперен в двата листа пред себе си. Накрая взе втория, който не им беше прочел, и го пусна в машината за рязане на хартия. После подаде другия на Медина.

— Можете да пуснете това за пресата.

Погледна часовника си.

— Точно навреме за новините в шест.

— Сър? — обади се Медина.

— Да?

— Ами… имаме много запитвания относно погрешната информация по Канал Четири. Трябва ли да…

— Кажете, че не правим коментар на вътрешни разследвания. Можете да добавите и че отделът няма да търпи изтичането на поверителна информация в медиите. Това е всичко, Медина.

Изражението на Медина подсказваше, че има още въпроси, но му е ясно, че е по-добре да не пита. Той кимна и излезе от кабинета.

Ървинг кимна на сътрудничката си и тя затвори вратата между приемната и кабинета. Погледна останалите и каза:

— Ситуацията е деликатна. Имаме ли яснота как трябва да процедираме?

— Да — отговориха едновременно Билетс и Едгар.

— Детектив Бош, имате ли да добавите нещо?

Бош се замисли, после каза:

— Искам само да кажа, че възнамерявам да пипна убиеца на момчето и да го натикам, където му е мястото. Ако е Трент, добре. Но ако не е, смятам да продължа, докато не разбера кой е.

В този момент Ървинг забеляза нещо върху бюрото си. Нещо микроскопично и неуловимо за очите на останалите. Той го вдигна с два пръста и го пусна в кошчето за отпадъци, след което изтърка пръстите си над машината за хартия. Приличаше на демонстрация, със съдържаща се в нея заплаха.

— Не всеки случай се разплита, детектив. Не всеки случай може да бъде разплетен. В определен момент задълженията ни може да ни наложат да се заемем с по-наболели проблеми.