Майкл Коннелли - Град от кости

Бош осмисли чутото, с ръка върху слушалката.

— Разликата с пребиване до смърт с бейзболна бухалка е доста голяма.

— Така е.

Бош набра номера на Едуард Мортън, адвоката на Трент. Прехвърлиха го на мобилния му телефон, защото отивал да обядва.

— Ало?

— Детектив Бош.

— Искам да знам къде е.

— Кой?

— Не ми играйте игрички, детектив. Звънях във всички затвори из областта. Искам да ми се даде възможност да говоря с клиента си. Веднага.

— Предполагам говорите за Николас Трент. Опитахте ли в работата му?

— У дома и в работата — никакъв отговор. Нито на пейджъра. Ако сте го задържали, има право на защита. Не ме будалкайте, защото отивам направо при съдия. И ще кажа някоя приказка и на медиите.

— Вашият човек не е при нас. От снощи не съм го виждал.

— Той ми се обади, след като сте си тръгнали, и после след новините. Вие му разказахте играта и мисля, че трябва да ви е срам от това.

— Мислите ли, че е избягал, за да се укрие, господин Мортън?

— Кой се крие, когато е невинен?

— Ами не знам. Питайте О’Джей Симпсън.

Стомахът на Бош внезапно се сви от ужасяваща мисъл. Той се изправи, притиснал слушалката до ухото си.

— Къде се намирате, господин Мортън?

— Движа се по Сънсет в западна посока.

— Върнете се и ме чакайте пред къщата на Трент.

— Имам обяд. Няма да…

— Чакайте ме пред къщата на Трент. Тръгвам веднага натам.

Бош затвори и подбра Едгар с думите, че ще му обясни в движение.

Пред къщата на Николас Трент се бяха събрали доста репортери. Бош паркира зад караваната на Канал 2 и двамата с Едгар слязоха от колата. Не познаваше Едуард Мортън, но никой в групата не му приличаше на адвокат. След двайсет и пет години в професията беше развил усета да различава адвокатите и репортерите. Преди да влязат в обсега на журналистите подхвърли на Едгар:

— — Ако се наложи да влезем, ще е отзад — без публика.

— — Ясно.

Тръгнаха към входа на къщата. Веднага ги наобиколиха камери и хора, които заподхвърляха въпроси един през друг. Бош забеляза, че Съртейн не е сред присъстващите.

— Тук сте, за да арестувате Трент ли?

— Какво можете да ни кажете за момчето от Ню Орлийнс?

— Каква пресконференция? Пресотделът ви не знае нищо подобно.

— Трент заподозрян ли е, или не?

Бош мина през тълпата, спря и се обърна с лице към камерите. Престори се, че си подрежда мислите — всъщност ги изчакваше да се нагласят по-добре за снимане.

— Няма насрочена пресконференция — започна Бош. — Костите не са идентифицирани. Мъжът, който живее в тази къща, беше разпитан снощи, както всеки от живеещите в квартала, и по никакъв начин той не е бил определян като заподозрян по случая. От човек, неучастващ в разследването, е изтекла информация до медиите, която е била излъчена, без предварително да е проверена достоверността й, и по този начин е нанесена вреда на разследването. Това е всичко, което имам да кажа. При наличието на достоверна информация тя ще ви бъде подадена чрез отдела ни за връзки с медиите.

Обърна гръб на журналистите и въпросите им и придружен от Едгар, се отправи към вратата на къщата.

Потропа силно и извика на Трент да отвори на полицията. Малко по-късно тропането и подканата бяха повторени, без да последва никаква реакция.

— Отзад? — попита Едгар.

— Аха. Или през страничната врата на гаража.

Тръгнаха да заобикалят, следвани от непрестанните подвиквания на журналистите. „Толкова са свикнали да не им отговарят на въпросите — помисли си Бош, — че го приемат като нещо съвсем естествено. Приличат на кучета, които лаят след господаря си дълго след като той вече е заминал за работа.“

Двамата с Едгар отминаха вратата на гаража, която се отключваше само отвътре, и продължиха към задния двор. Към кухнята имаше врата с резе, а също и плъзгаща се врата, която нямаше да е трудно да отворят. Едгар я огледа. В канала за плъзгане беше поставен щифт и вратата не можеше да се отвори отвън.

— Няма да стане, Хари — каза той.

Бош имаше комплект шперцове, но не му се искаше да се занимава с бравата на кухненската врата.

— Да пробваме през гаража, освен ако…

Хвана дръжката на кухненската врата. Беше отключено. В същия момент той разбра, че ще намерят Трент мъртъв. Помислилият за всичко самоубиец, който оставя отключена врата, за да не се налага да я разбиват.

— По дяволите!

Едгар се приближи, като измъкна пистолета си от кобура.

— Няма да имаш нужда от това.