Майкл Коннелли - Град от кости

— Добър ден — каза той, когато стигна до бюрото си. — Какво има?

— Вие ли сте Хари Бош?

— Аз съм.

— Детектив Каръл Брадли, отдел за вътрешно разследване. Трябва ми писмено обяснение от вас.

Бош се огледа. Няколкото му колеги в помещението се опитваха да си придадат зает вид, без ни най-малко да изрекат от вниманието си разиграващото се.

— Относно?

— Заместник-шеф Ървинг се обърна към отдела ни с молба да определим дали на медиите е бил даден неправомерен достъп до съдебното досие на Николас Трент.

Бош опря ръце на облегалката на стола си.

— Мисля, че има пълно основание да се допусне, че информацията е била разкрита от друго лице.

— Тогава трябва да разбера кое е то.

— Вижте какво, докато се опитвам да провеждам разследване, единственото, което правят всички, е да…

— Знам, че мислите, че това е пълна глупост. Може и моето мнение да е същото. Но аз имам заповед. Затова нека да отидем в някоя от стаите и да запишем разказа ви на касета. Няма да отнеме много. После се върнете към разследването си.

Бош постави куфарчето си на бюрото, отвори го и извади малкия си касетофон.

— Като говорим за записване, защо не чуете първо това? Аз го прослушах снощи. Би трябвало да прекъсне връзката ми с вашата задача много бързо.

Жената взе колебливо касетофона и Бош й показа коридора, водещ до трите стаи за разпити.

— И все пак ще се нуждая от…

— Добре. Но първо чуйте касетата.

— Също и от партньора ви.

— Ще дойде всеки момент.

Брадли тръгна с касетофона в ръка, а Бош най-сетне седна на мястото си, без да си дава труда да поглежда към другите детективи.

Още нямаше обяд, а той вече се чувстваше изтощен. Сутринта беше прекарал в чакане на съдия, който да подпише разпорежданията за претърсване, след което беше обиколил целия град, за да ги разнесе на адвокатите на градските болници. Едгар беше поел десет от тях. Времето, което му се освободи по този начин, беше посветено на ровене в досието на Николас Трент и в телефонните архиви на Уъндърланд Авеню.

Чакаха го и многобройни телефонни съобщения, най-пресните от които получени от дежурната стая. От всичко дванайсет съобщения, девет бяха от репортери, без съмнение с искане за повече информация за предаването на Канал Четири, излъчено повторно в сутрешните новини. Останалите бяха от адвоката на Трент, Едуард Мортън, който беше звънял между 8 и 9.30 часа сутринта.

Бош не познаваше Мортън, но очакваше оплакване относно даване сведения за миналото на Трент на медиите. Обикновено не бързаше да се свързва с адвокатите, но в случая искаше да приключи веднага с назряващия конфликт и да обясни на Мортън, че изтичането не е дошло от следователите. Въпреки че Мортън сигурно нямаше да повярва и дума от казаното. На позвъняването му отговори секретарка — Мортън бил на съдебно заседание, но трябвало да се прибере в кантората си всеки момент. Бош каза, че ще го чака да се обади.

Изхвърли бележките за обажданията на репортери в кошчето и се зае със записките от обаждания до дежурните, които явно вече следваха матрицата, дадена на Манкиевич. Единадесетото обаждане беше попадение в десятката. Жена, на име Шийла Делакроа, 8.41 сутринта. Малкият й брат Артър Делакроа изчезнал в Лос Анжелис през 1980 година. По това време момчето било на дванайсет години.

В отговор на въпросите, оставени от Бош, тя казваше, че брат й се наранил при падане от скейтборд няколко месеца преди да изчезне. Получената от него мозъчна травма изисквала хоспитализация и намеса на неврохирург. Не помнела точните подробности, нито имената на някой от лекарите, но била сигурна, че става дума за болницата „Куийн ъв Ейнджълс“. Шийла Делакроа беше оставила и адрес и телефонен номер за връзка.

Бош загради думата „скейтборд“ в описанието на разговора, после извади визитната картичка, дадена му от Бил Голихър. В университета се включи телефонен секретар. Голихър се обади на втория номер на визитката — очевидно обядваше.

— Само един бърз въпрос: за черепната рана, която е била лекувана оперативно. Възможно ли е да е била причинена от падане от скейтборд?

От другата страна настана мълчание и Бош остави Голихър да мисли. Приемащият обажданията му направи знак, че го търсят, и Бош закри слушалката с ръка.

— Кой е?

— Киз Райдър.

— Кажи й да изчака. — Той махна ръка от слушалката. — Докторе, чувате ли ме?

— Да. Мисля. Възможно е — зависи в какво се е ударил. Но не особено, ако става дума просто за удар в земята. Фрактурата показва малка, директно засегната област в по-високата част на черепа. Не е тази област, която обикновено се свързва с рани от падане.