Майкл Коннелли - Град от кости

Но както става с повечето мечтатели, дошли в Лос Анжелис, мечтата му не била всеобщо споделена и реализирана изцяло. Циници по природа, повечето финансисти и финансови авантюристи вложили парите си в по-малко величави проекти. На „Венеция на Америка“ било лепнато прозвището „Лудостта на Кини“.

Век по-късно обаче много от каналите и мостовете, отразяващи се във водите им, продължаваха да съществуват, докато скептиците отдавна се бяха превърнали в прах. На Бош му харесваше мисълта, че те са били надживени от Лудостта на Кини.

Отдавна не беше идвал до каналите, въпреки че известно време, след връщането си от Виетнам, беше живял тук, в бунгало заедно с още трима приятели от войната. След няколко години повечето бунгала бяха разрушени, за да се направи място за дву- и триетажни къщи за по милион долара и повече.

Джулия Брашър живееше в къща на пресечката на каналите Хауленд и Източен. Бош очакваше това да е от новите постройки, купена с парите от адвокатската фирма. Но се оказа, че се заблуждава. Ставаше дума за бунгало, облицовано с бели дъски. Входната врата гледаше към мястото на сливането на двата канала.

В бунгалото светеше. Беше късно, но не чак прекалено късно, особено за човек на смяна от три до единайсет, който едва ли си лягаше преди два през нощта.

Той се поколеба дали да почука. Преди да се появят съмненията му от последния час, отношението му към Брашър и разцъфтяващата им връзка беше изцяло положително. Сега имаше едно наум да е по-внимателен. Можеше да няма нищо гнило и все пак да се стигнеше до пълен провал при първата грешна стъпка.

Накрая вдигна ръка и потропа. Брашър отвори мигновено.

— Чудех се дали ще почукаш, или ще останеш отвън цяла нощ.

— Откъде знаеше, че съм отвън?

— Дъските скърцат, чух ги.

— Ами дойдох и чак след това си помислих, че може би е твърде късно. Трябваше първо да ти се обадя.

— Влизай. Проблем ли имаш?

Бош влезе, без да отговаря, и се огледа.

Дневната носеше непогрешимия аромат на плажен тип живот — с бамбуковите и ратанови мебели и дъската за сърф, подпряна в един от ъглите. Единственото изключение правеше коланът със служебното й оръжие, окачен на стената близо до вратата. Типична грешка на новобранец при избора на място, но Бош предположи, че това е от професионална гордост, а и като напомняне към приятелите, непринадлежащи към полицейския свят.

— Сядай — каза Брашър. — Имам отворено вино. Искаш ли?

Бош се замисли дали смесването на бира и вино няма да завърши с главоболие на другия ден, когато трябваше да е напълно съсредоточен.

— Червено е.

— Ами… съвсем малко.

— Трябва да си във форма утре ли?

— Аха.

Тя отиде до кухнята, а той се разположи на едно канапе и се огледа. Над бялата тухлена камина беше окачена риба — марлин. Цветовете й блестящо преливаха от синьо към черно, с добавки от бяло и жълто отстрани под хрилете. Препарираните риби не го притесняваха колкото препарираните животни, но все пак немърдащото й око го смущаваше.

— Ти ли улови това нещо? — извика той към кухнята.

— Да. Край нос Кабо. Отне ми три часа и половина да я измъкна от водата. — Тя се появи с две чаши. — Доста ме измори. — Брашър вдигна чаша първо към рибата, после към Бош. — Дръж яко.

Бош я погледна.

— Това е новата ми наздравица. Върви за всякакъв повод.

Тя седна на стола до канапето. Зад гърба й беше дъската за сърф — бяла, с нарисувана дъга по краищата. Къса.

— Значи и сърфираш по бурните вълни?

Брашър се усмихна.

— Опитвам се. Запалих се на Хаваите.

— Познаваш ли Джон Бъроус?

Тя поклати глава.

— На Хаваите е пълно с такива хора. На кой плаж ходи?

— Той е ченге, оттук. Работи в „Убийства“ на Тихоокеанското управление. Живее на крайбрежната улица. Не много далеч оттук. На дъската му е написано „Да защитава и да сърфира“ 3 3 Девизът на американската полиция е „Да защитава и да служи“ Б. пр. .

Тя се засмя.

— Добре звучи, харесва ми. Ще дам дъската си да го изпишат и на нея. Джон Бъроус ли каза? Ще питам за него. — В гласа й имаше съвсем лека нотка на закачка.

— А може би не. — Бош се усмихна. Харесваше му начинът, по който го занасяше. Всичко му харесваше, когато беше с нея, и това го караше да се чувства още по-притеснен от причината на посещението си. Той сведе поглед към чашата си. — Ловувах цял ден. Предимно микрофилми.

— Видях те по новините тази вечер. Опитваш се да притиснеш този, който е малтретирал деца ли?