Майкл Коннелли - Законът на Бош

— Е, как се чувстваш? Надървяш ли се, като гледаш какво направи? В твоя случай мнимо надървяне.

— Хари, аз…

— Къде е тя, Лотън?

— Кой? Хари, не знам за какво…

— Знаеш, и още как. Много добре знаеш за какво говоря. Седеше тук като марионетка, но през цялото време ти дърпаше конците. Моите конци.

— Моля те, Хари…

— Не ме моли. Искаше да им отмъстиш и аз бях средството ти. Е, постигна целта си. Погрижих се за всичките, точно както искаше. Както се надяваше. Използва ме успешно.

Лотън не каза нищо и отмести поглед от мен.

— А сега аз искам нещо от теб. Къде с Джак скрихте Март ти Геслер? Искам да я погреба, както е редно.

Той продължи да мълчи. Протегнах ръка и взех папката от коленете му. Сложих я на бюрото, отворих я и започнах да прелиствам документите.

— Не виждах истината, докато един човек, когото съм учил на занаята, не ме накара да я прозра. Каза, че това трябва да е работа на ченге. Това е единственият начин, по който съпротивата на Геслер е могла да бъде преодоляна толкова лесно. И се оказа права. Онези четирима тъпаци нямат необходимия опит — казах и посочих тъмния екран на телевизора. — Виж какво стана, когато дойдоха да ме убият.

Намерих онова, което търсех в папката. Картата на Грифит Парк. Започнах да я разгръщам и гънките й се разкъсаха. Не беше отваряна вероятно от пет години. Там бе отбелязано мястото в каньона Бронсън, където бе открит трупът на Антонио Маркуел.

— И щом започнах да мисля в тази посока, всичко ми стана ясно. Бензинът винаги е бил проблемът. Някой е използвал кредитните й карти и е купил повече бензин, отколкото може да побере резервоарът на колата й. Това е било грешка, Лотън. Голяма. Не че сте купили бензина. Това е било част от погрешното насочване на следата. Но сте купили твърде много. ФБР може и да са решили, че е било камион, и да са търсили шофьор на камион. Но аз смятам, че е бил служебен автомобил „Краун Виктория“. Полицейският модел, който правят за всички отдели. Колите с разширени резервоари, за да не останеш без бензин по време на преследване.

Разгърнах внимателно картата, която показваше множеството криволичещи пътища и пътеки в огромния планински парк. Там бе обозначен и общественият път през каньона Бронсън, и аварийното шосе, навлизащо по-навътре в скалистия терен. Картата показваше и района с пещерите и тунелите, който бе изоставен, когато каньонът бе превърнат в каменна кариера. Скалите там бяха натрошени и използвани за шосе на запад. Сложих картата на неподвижните колене и ръце на Крос.

— Мисля, че двамата сте проследили Геслер от Уестуд. После сте я спрели на някое уединено място в прохода. Използвали сте синята лампа на колата си и тя си е помислила: „Няма проблем, те са ченгета“. А после сте я сложили в багажника на служебния автомобил с големия резервоар. Единият от вас е карал колата й до летището, а другият го е следвал и после го е качил. Вероятно сте блъснали колата й в друга кола или в някой стълб. Хитър щрих. Отново заблуда. После сте отишли в пустинята и сте използвали картата й за бензин. Пак умело насочване в погрешна посока. И накрая сте я закарали на скрито място и сте я убили. Кой от двама ви го направи, Лотън? Кой й отне живота? — Не очаквах отговор и не получих такъв. Посочих картата и продължих: — Смятам, че е станало така. Отишли сте на място, което сте познавали и където никой няма да търси Марти Геслер, защото всички ще търсят в пустинята. Искали сте да я скриете, но и да имате достъп до нея, нали? Да знаете точно къде е. Тя е била асото в колодата ви, нали? Щели сте да я използвате, за да ги изнудвате. Марти и компютърът й. Връзката е била в компютъра. Ако Геслер и компютърът бъдат открити, връзката ще бъде направена и полицията ще потропа на вратата на Лайнъс Саймънсън.

Млъкнах, за да му дам възможност да възрази, да ме изгони от дома си и да ме нарече лъжец. Но Крос не пророни нито дума.

— Всичко е минало гладко — добавих. — И после в онзи ден в „Нат“ е трябвало да сключите сделката, нали? Да си стиснете ръцете и да си разделите богатството. Само че Лайнъс Саймънсън е имал други намерения. Оказало се е, че не иска да дели нищо и е готов да поеме риска с компютъра на Геслер. Сигурно точно това ви е стъписало. Двамата сте чакали там и вероятно сте пресмятали колко пари ще вземете. А той е влязъл и е открил огън по вас… Мисля, че е трябвало да се досетиш какво ще стане, Лотън.

Наведох се и потупах с пръст по картата.

— Каньонът Бронсън. С безбройните тунели и пещери. Там, където намерихте момчето. Мисля, че сте я скрили там. Пътищата дотам имат порти и са заключени. Но вие сте имали ключ, нали? От случая с момчето. Запазили сте го и ви е послужил. Къде е тя, Лотън?