Майкл Коннелли - Законът на Бош

Реших, че когато всичко това свърши, ще отида в Лас и ще остана там. Ще хвърля жребия. Ще отида при и ще си опитам късмета.

На сутринта разгърнах на масата документите, които бях извадил от двигателя на шевролета на Лотън Крос. Отидох в кухнята да си направя кафе, но установих, че се е свършило. Можех да изляза да купя от магазина надолу по хълма, но исках да стоя до телефона. Очаквах Джанис Лангуайзър да се обади рано. Затова си взех бутилка минерална вода, седнах на масата и се вторачих в докладите, които Крос бе преснел и занесъл в дома си преди три години.

Видях копие на доклада за банкнотите, изготвен от банката, отпуснала парите за филма, и таблиците за времето и мястото, на които се бяха намирали разпитаните хора, съставени от Лотън Крос и Джак Дорси, преди да ги натоварят с други разследвания.

Докладът за двата милиона се състоеше от четири страници със серийни номера, избрани произволно от стодоларовите банкноти, закарани на снимачната площадка, и бе изготвен от двама души — Лайнъс Саймънсън и Джослин Джоунс — и подписан от Гордън Скагс, вицепрезидент на банката.

Името Скагс ми беше познато. Александър Тейлър ми го бе казал, когато го попитах кой е знаел за доставката на парите на снимачната площадка. Списъкът с деветте имена, които ми бе дал Тейлър, вече не беше в мен. Агентите на ФБР го бяха взели, докато бяха претърсвали дома ми. Но бях запомнил името Скагс.

Не си спомнях обаче дали имената на Саймънсън и Джоунс бяха в списъка. Може би Тейлър не знаеше за тяхното участие в подготовката на парите или пък те не знаеха къде ще бъдат закарани банкнотите, които описват.

Твърдо решен да проуча за разследването всичко, до което мога да се докопам, прегледах серийните номера с надеждата, че може да забележа нещо нередно. Но нищо не привлече погледа ми. Цифрите приличаха на неразбиваем код, който крие тайната на случая. Просто четири страници с цифри, изброени без последователност.

Отместих доклада настрана и взех таблиците с алибитата. Дърво потърсих имената Скагс, Саймънсън и Джоунс и видях, че Дорси и Крос наистина бяха проверили местонахождението на тримата банкови служители. Крос бе проучил Скагс и Джоунс, а Дорси — Саймънсън. Местонахождението им по време на убийството на Анджела Бентън и на последвалия обир на парите от снимачната площадка беше уточнено.

И тримата имаха алиби. Това, разбира се, не ги оневиняваше откъм съучастие. Всеки от тях можеше да е планирал обира и да е стоял в сянка по време на извършването му. Или поне всеки от тях можеше да е източникът на информация за транспортирането на парите на снимачната площадка.

Същото се отнасяше и за останалите осем души в списъка. Всички имаха алиби и бяха оневинени от активно участие в двете престъпления. Не разполагах с други доклади, в които да има данни дали следователите са открили косвена връзка на тези хора с престъплението.

Осъзнах, че се мъча да надскоча възможностите си. Опитвах се да редя пасианс без пълна колода карти. Липсваха асата и нямаше начин да спечеля. Трябваше да разполагам с всички карти. Пийнах глътка вода. Искаше ми се да е кафе. Замислих се колко е важна играта с Пипълс. Не успеех ли, с мен беше свършено. Протегнатите ръце на Анджела Бентън можеше да ме обсебват до края на живота ми, но нямаше да мога да направя нищо по въпроса.

Телефонът иззвъня. Отидох в кухнята и вдигнах слушалката. Обаждаше се Джанис Лангуайзър. Не се представи.

— Аз съм — каза тя. — Трябва да поговорим.

— Добре, но в момента съм зает. След малко ще ти се обадя.

— Хубаво.

Лангуайзър затвори, без да възрази. Приех това като знак, че ми вярва за онова, което й бях казал за къщата ми, и че телефонът ми се подслушва. Надявах се, че Пипълс прави Каквото е обещал. Грабнах ключовете от плота и излязох.

Подкарах надолу по хълма, към мястото, където Мълхоланд се извива по другата страна и се пресича с Удроу Уилсън при Кауенга, и видях стар жълт шевролет „Корвет“, спрял на светофара. Познавах шофьора. От време на време го виждах да бяга за здраве покрай моята къща. Освен това бях разговарял с него в полицейския участък. Той беше частен детектив и живееше от другата страна на хребета, срещу мен. Протегнах ръка през прозореца и му махнах. И той направи същото. Светлините на светофара се смениха и човекът пое на юг по Кауенга, а аз — на север.

Купих си кафе от магазинчето за хранителни продукти и използвах телефонния автомат до „Покито Мас“, за да се обадя на Лангуайзър. Тя отговори веднага.