Майкл Коннелли - Законът на Бош

Погледнах отново Крос и зачаках.

— Десетина месеца след обира, докато работехме по други случаи, Джак получи обаждане от Уестуд за серийните номера. Спомних си всичко това в деня, след като ти си тръгна.

Предположих, че Крос говори за агент на ФБР, който се е обадил на партньора му. Следователите от полицията не употребяваха думите „агенти на ФБР“, сякаш отричайки титлата им, ги понижаваха в ранг. Двете конкуриращи се организации не се обичаха. Но сградата на Бюрото в Лос Анджелис се намираше на Уилшир Булевард в Уестуд и там се помещаваха всички подразделения на федералните сили на реда. Трябваше да се абстрахирам от всички пристрастия, свързани с пълномощията, и да бъда сигурен. Така че попитах:

— Агент на ФБР?

— Да. Жена.

— И какво ви каза?

— Разговаря с Джак, а той после каза на мен. Имало проблем с единия от серийните номера. Обяснила му, че списъкът се разпространявал из сградата и накрая стигнал до бюрото й. Прегледала номерата в компютъра си и възникнал проблем с един от тях.

Крос млъкна, сякаш за да си поеме дъх, и отново облиза устни, досущ подводно същество, изпълзяващо от пукнатина.

— Сигурен съм, че имаш още уиски в шишето, Хари.

— Съжалявам, няма повече. Следващия път. Какъв е бил проблемът с номера?

— Доколкото си спомням, жената казала на Джак, че събира номера. Разбираш ли какво имам предвид? Щом на бюрото й попадне списък с номера на банкноти, тя ги вкарва в компютъра си и ги добавя към базата данни. И после може да ги сравнява. Това била нова програма, върху която работела. Правела го от няколко години и имала много номера в компютъра. Моля те, Хари, дай ми вода. Гърлото ми… Много говорих.

— Ще повикам Дани.

— Не, не. Просто отиди до мивката и налей вода в плоското си шише. Не безпокой Дани. Тя има достатъчно грижи.

Напълних шишето с вода до половината и му го дадох. Той я изпи всичката и след няколко минути най-после продължи да разказва.

— Агентката казала, че един от номерата в нашия списък фигурирал и в друг списък, а това е невъзможно.

— Какво искаш да кажеш? Не следя мисълта ти.

— Да видим дали си спомням правилно. Казала, че една от стотачките в нашия списък имала същия сериен номер като стотачка, използвана като примамка в банков обир, извършен половин година преди да задигнат двата милиона от снимачната площадка.

— И къде е бил извършен този банков обир?

— Мисля, че в Марина дел Рей. Но не съм сигурен.

— И какъв е бил проблемът? Защо да не може банкнота от По-ранен обир да бъде пусната в обращение, да се върне в банката и после да бъде включена в двата милиона, изпратени на снимачната площадка?

— И аз това попитах. Джак ми каза, че е невъзможно.

Първо, крадецът, който е отмъкнал банкнотата в Марина дел Рей, е бил заловен. Банкнотата е била намерена у него, била е използвана като веществено доказателство и той е отишъл в затвора.

Кимнах и се замислих върху думите му. Опитвах се да проумея положението.

— Агентката е казала, че е невъзможно стотарката във вашия списък да бъде включена в двата милиона за филма, защото по онова време е била прибрана като веществено доказателство за банковия обир в Марина дел Рей.

— Точно така. Тя дори отишла и проверила вещественото доказателство, за да се увери, че банкнотата е там. И я видяла.

Опитах се да реша какво означава това, ако изобщо означаваше нещо.

— Какво направихте с Джак?

— Ами, не много. Имаше доста серийни номера — шест страници. Решихме, че този е записан погрешно, че човекът, който го е написал, е сбъркал. Тогава вече работехме по друг случай. Джак каза, че ще се обади в банката и в „Гло-бал Ъндъррейтърс“. Но не знам дали го е направил. После, скоро след това, загазихме в онзи бар и всичко някак избледня… докато не се сетих за Анджела Бентън и не ти се обадих. Паметта ми започна да се възвръща.

— Разбирам. Спомняш ли си името на агентката?

— Съжалявам, Хари, не го помня. Може и да не съм го знаел. Не разговарях с нея и мисля, че Джак не ми каза името й.

Млъкнах и се замислих дали си заслужава да тръгна по тази следа. Кизмин Райдър ми бе казала, че по случая се работи. Може би в тази насока. Вероятно хората, за които бе споменала, бяха агенти на ФБР. Докато разсъждавах, Крос отново се обади.

— Доколкото разбрах от Джак, агентката сама стигнала до това откритие, докато работела с компютърната си програма. Почти като хоби. Неофициално.

— Спомняш ли си дали имаше други съвпадения на серийни номера? Преди това?