Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

Отпусна се назад с надеждата, че везните най-после са натежали в тяхна полза.

— И преди колко време са извършени тези престъпления? — попита съдията.

— Обвиненията са повдигнати в края на осемдесетте — отвърна той. — Но кой знае колко са продължили? Връзката между двамата явно е продължила.

Демчак замълча за около минута — препрочиташе обобщението в заповедта. Отстрани на бюрото светна червена лампичка. Това означаваше, че делото, насрочено в нейната съдебна зала, започва. Бяха пристигнали всички страни.

Накрая съдия Демчак поклати глава.

— Просто смятам, че нямате доказателства. Свързали сте го с оръжието, но не на местопрестъплението. Може да е Държал пистолета дни или седмици преди убийството.

Тя презрително махна с ръка към документите, пръснати на бюрото й.

— Това, че е обрал автокино, където обичали да ходят жертвата и нейните приятелки, меко казано, е неубедително. Наистина искате от мен прекалено много, като настоявате да подпиша въз основа на нещо, което просто го няма.

— Има го — заяви Бош. — Сигурни сме, че го има.

— Не го виждам, детектив — отвърна Демчак. — Искате да ви помогна. Нямате достатъчно убедителна причина и искате аз да ви я измисля. Не мога да го направя.

— Ваша чест — обади се Райдър. — Ако не получим заповед, ще пропуснем възможността със статията в „Дейли Нюз“.

Съдията й се усмихна.

— Това няма нищо общо с мен и моята задача, детектив. Известно ви е. Аз не съм служител на полицейското управление. Независима съм и трябва да разглеждам фактите по случая така, както ми се представят.

— Жертвата е от смесена раса — осведоми я Бош. — Тоя тип е доказан расист. Той е откраднал пистолета и оръжието е било използвано в убийството на момиче от смесена раса. Ето ви я връзката.

— Нямате доказателствена връзка, детектив.

Бош се вторачи в нея за момент, после попита:

— Имате ли деца, госпожо?

Тя се изчерви.

— Какво общо има това?

— Пак ще дойдем, ваша чест, когато намерим повече доказателства — намеси се Райдър.

— Не — отсече Бош. — Няма да идваме пак. Заповедта ни трябва сега. Тоя тип е на свобода седемнайсет години. Ами ако беше вашата дъщеря? Тогава щяхте ли да можете да обърнете гръб? Ребека Верлорън е била единственото дете на родителите си.

Погледът на съдия Демчак помръкна. Когато заговори, в гласа й едновременно се долавяха невъзмутимост и гняв.

— На нищо не обръщам гръб, детектив. Аз съм единствената тук, която разглежда случая внимателно. И мога да прибавя, че ако продължите да обиждате съда и да оспорваме решенията му, ще ви пратя в ареста за оскърбление. Мога да повикам пристава за секунди. Така ще можете да използвате времето в килията, за да обмислите недостатъците на това, което ми носите.

Бош непоколебимо продължи да настоява.

— Майка й още живее в къщата. Стаята, от която е била отвлечена Ребека, още е като в деня на убийството й. Същата покривка на леглото, същите възглавници, всичко е същото. Стаята — и майката — са замръзнали във времето.

— Тези факти нямат никаква връзка с въпроса.

— Баща й се пропил. Изгубил бизнеса си, после жена си и дома си. Тая заран го открих на Пета улица. Там живее сега. Знам, че и това няма връзка, обаче си помислих, че може би трябва да го знаете. Предполагам, че нямаме достатъчно факти за вас, но имаме много последици, ваша чест.

Съдията се втренчи в него и Бош разбра, че или ще влезе в затвора, или ще си тръгне с подписана заповед. След миг видя в очите й мъчителен блясък.

— Добре, детектив — въздъхна тя.

Подписа се на последната страница, после попълни графите, в които се посочваше продължителността на подслушването, и заяви строго:

— Но все пак не съм убедена. Затова ви давам седемдесет и два часа.

— Ваша чест… — почна Бош.

Ала Райдър отново постави длан върху ръката му, за да му попречи да превърне положителния отговор в отрицателен. И заговори тя.

— Ваша чест, седемдесет и два часа са много малко време. Надявахме се да ни дадете поне седмица.

— Нали казахте, че статията излиза утре? — попита Демчак.

— Да, ваша чест, би трябвало, но…

— Тогава значи скоро ще научите нещо. Ако решите, че се налага да удължим срока, елате в петък и се опитайте да ме убедите. Седемдесет и два часа, и всяка сутрин искащ ежедневни сводки. Ако не ги получа, ще ви задържа и двамата за оскърбление на съда. Няма да ви позволя да ловите риба в мътна вода. Ако съдържанието на сводките не е по същество, предсрочно ще прекратя подслушването. Ясно ли е всичко това?