Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— Да, ваша чест — хорово отговориха Бош и Райдър.

— Добре. Сега имам работа в съдебната зала. Вървете си и ме оставете да работя.

Райдър събра документите и двамата благодариха на съдията. Когато тръгнаха към вратата, Демчак подвикна:

— Детектив Бош?

Хари се обърна и я погледна.

— Да, ваша чест?

— Видяхте снимката, нали? — попита тя. — На дъщеря ми. Досетили сте се, че имам само едно дете.

Той продължи да я гледа, после кимна.

— И аз имам само едно. Знам какво е.

Съдията за миг задържа погледа му, после въздъхва:

— Е, можете да си вървите.

Бош кимна пак и последва Райдър навън.

Не си проговориха, докато не излязоха от съда. Като че ли се бояха да не урочасат успеха си, сякаш ако кажеха дори само една дума за случилото се, гласовете им можеха да отекнат през стените на сградата и да накарат съдията да промени решението си. След като имаха подписа й под формулярите, единствената им мисъл беше да задвижат нещата.

Щом стъпиха на тротоара, Бош погледна Райдър и се усмихна.

— За малко.

Тя също се усмихна.

— Последици, а? Стигна точно до червената линия. Вече а мислех, че ще се наложи да те освобождавам под гаранция.

Тръгнаха към Паркър Сентър. Бош извади мобилния си телефон и го включи.

— Да, още малко оставаше — съгласи се той. — Искаш ли да кажеш на Ейбъл да организира съвещанието?

— Ще му кажа. Просто исках да изчакам, докато стигнем там.

Бош си провери мобифона и видя, че има едно пропуснато повикване и съобщение. Не позна номера, ала кодът бе 818 — Долината. Отвори съобщението и чу глас, който не искаше да чуе.

— Детектив Бош, обажда се Маккензи Уърд от „Нюз“. Трябва колкото може по-скоро да говоря с вас за Роланд Маки. Искам да ви чуя, иначе може да се наложи да задържа репортажа. Обадете ми се.

— Мамка му! — изруга Бош и изтри съобщението.

— Какво има?

— Репортерката. Казах на Мюриъл Верлорън да ней споменава за Маки. Обаче явно се е изпуснала. Или репортерката е приказвала с някой друг.

— Мамка му.

— Нали и аз това казвам.

Продължиха да вървят, без да разговарят. Бош си мислеше как да се справи с Уърд. Не биваше да споменават за Маки в статията, иначе той сигурно просто щеше да избяга, без да се обади на никого.

— Какво ще правим? — попита накрая Райдър.

— Не знам. Ще се опитам да я разубедя. Ще я излъжа, ако се наложи. Не бива да споменава за него.

— Обаче трябва да пусне материала, Хари. Имаме само седемдесет и два часа.

— Знам. Остави ме да помисля.

Отвори мобилния си телефон, обади се на Мюриъл Верлорън и я попита как е минал разговорът. Тя каза, че всичко било наред и че се радвала, че е свършил.

— Правиха ли снимки?

— Да, искаха да снимат спалнята на Беки. Това не ми хареса, да я показвам на журналисти, обаче се съгласих.

— Разбирам. Благодаря ви. Спомнете си, че статията те ни помогне. Близо сме, Мюриъл, и материалът във вестника ще ускори нещата. Признателен съм ви за съдействието.

— Ако помогне, ще се радвам, че съм го направила.

— Добре. Искам да ви питам още нещо. Споменахте ли на репортерката за Роланд Маки?

— Не, нали ми казахте да мълча. Нищо не съм й казала.

— Сигурна ли сте?

— Повече от сигурна. Тя ме попита какво сте ми казали, но аз не споменах нищо за него. Защо?

— Просто исках да се уверя, нищо повече. Благодаря ви, Мюриъл. Ще ви се обадя веднага щом узнаем нещо ново.

Затвори. Съмняваше се, че Мюриъл Верлорън ще го излъже. Репортерката явно имаше друг източник.

— Какво става? — попита Райдър.

— Не й е казала.

— Тогава кой?

— Точно това е въпросът.

Мобифонът завибрира и зазвъня в шепата му. Той погледна дисплея и позна номера.

— Тя е — репортерката. Трябва да говоря с нея.

Отвори телефона.

— Детектив Бош, аз съм Маккензи Уърд. Гоня срок и трябва да поговорим.

— Добре. Току-що получих съобщението ви. Мобифонът ми беше изключен, защото бях в съда.

— Защо не ми казахте за Роланд Маки?

— За какво говорите?

— За Роланд Маки. Съобщиха ми, че вече имате заподозрян — Роланд Маки.

— Кой ви съобщи?

— Не е важно. Важното е, че криете съществена информация от мен. Роланд Маки ли е главният ви заподозрян? Чакайте да позная. Играете и с двете страни и давате тая информация на „Таймс“.

Бош трябваше да разсъждава бързо. Репортерката явно беше ядосана. Един ядосан репортер можеше да създаде проблеми. Трябваше да успокои топката и в същото време да извади Маки от репортажа. Това, че тя не бе споменала за ДНК връзката между Маки и пистолета, можеше да помогне — навеждаше го на заключението, че източникът й е извън управлението. Някой с ограничена информация.