Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

Бош седна на стола до нея.

— Какво?

— Досието на Бъркхарт след условното му освобождаване.

Извади една папка от чантата си, разтвори я на масичката пред него и посочи с показалец един ред от формуляра за освобождаване. Хари се наведе да го прочете.

— Освободен от „Уейсайд“ на първи юли хиляда деветстотин осемдесет и осма. Регистриран в службата за условно освобождаване във Ван Найс на пети юли.

— Значи Бъркхарт е в играта.

— Категорично. Арестували са го за оскверняването на синагогата на двайсет и шести януари. Не е излизал под гаранция и след пет месеца условно са го освободили от „Уейсайд“. Категорично е в играта, Хари.

Като че ли всичко се напасваше.

— Добре, хубаво. Поправи ли заповедта, за да включиш и него?

— Включих го, но без да подчертавам значението му. Маки продължава да е пряката връзка, заради оръжието.

Хари кимна и хвърли поглед към празното бюро, където обикновено седеше секретарката на съдията. Там пишеше „Кати Кржановски“ и Бош се зачуди къде ли е. После реши да не се опитва да мисли за онова, което става в кабинета на съдията, и попита:

— Искаш ли да чуеш за новините от комисар Гарсия?

Райдър прибираше папката в чантата си.

— Естествено.

През следващите десет минути Хари й разказа за пребиваването си в офиса на комисаря, за интервюто за вестника 0 за признанията на Гарсия.

— Смяташ ли, че ти е казал всичко? — попита тя.

— За това какво знае за случилото се ли? Не. Обаче няма да успеем да измъкнем повече от него.

— Според мен е участвал в сделката. Не виждам как единият партньор може да сключи сделка, без другият да знае. Не и такава сделка.

— Ако е участвал, защо се е обадил на Прат да му каже да пусне ДНК пробата през база данните на правосъдното министерство? Нямаше ли да си трае, както е правил седемнайсет години?

— Не непременно. Гузната съвест действа странно, Хари. Това може да го е измъчвало и да е решил да се обади на Прат, за да му олекне. Освен това навремето е сключил сделката с Ървинг. След като новият началник изтика Ървинг настрани, Гарсия може да се е почувствал в безопасност.

Бош се замисли за реакцията на Гарсия, когато му беше казал, че Грийн може да е бил измъчван от онези, които е оставил да се измъкнат. Комисарят може да се беше ядосал, защото всъщност измъчваният е бил той.

— Не знам — отвърна Хари. — Може…

Мобилният му телефон иззвъня и Райдър го предупреди:

— По-добре го изключи, преди да влезем. Съдия Демчак не обича в кабинета й да звънят мобифони. Даже конфискувала мобифона на един прокурор.

Бош кимна и отвори телефона.

— Детектив Бош?

— Да.

— Обажда се Тара Уд. Нали се уговорихме да…

Още преди тя да довърши изречението, Бош се сети, че 6 забравил за срещата Си Би Ес и за чорбата от бамя, с бе възнамерявал да обядва. Изобщо не беше имал вре-за обяд.

— Много се извинявам, Тара. Появи се нещо и се наложи да се заемем с него. Трябваше да ви се обадя, обаче ми се изплъзна от ума. Ще трябва да си уговорим нова среща, ако все още сте готова да разговаряте с мен след всичко това.

— Хм, естествено, няма проблем. Просто бях повикала двама сценаристи от сериала. Искаха да поговорят с вас.

— Какъв сериал?

— „Студени досиета“. Спомняте ли си, казах ви, че…

— А, да, сериалът. Хм, извинявам се.

Бош престана да изпитва угризения. Тя се бе опитала да използва уговорката им за среща за свои служебни цели. Зачуди се дали Тара Уд все още изпитва някакви чувства към Ребека Верлорън. Като че ли прочела мислите му, тя го попита за случая.

— Как върви следствието? Открихте ли нещо? Затова ли не успяхте да дойдете?

— Нещо такова. Напредваме, обаче в момента не мога да ви кажа нищо… всъщност има нещо. Помислихте ли си за името, което ви споменах снощи? Роланд Маки? Говори ли ви нещо?

— Не.

— Имам още едно име. Уилям Бъркхарт. Или може би Били Бъркхарт.

Последва дълго мълчание: Уд ровеше в паметта си.

— Не, съжалявам.

— Ами Били Блицкрига?

— Били Блицкрига ли? Шегувате се, нали?

— Не, защо. Познавате ли го?

— Просто звучи като име на хевиметал или нещо подобно.

— Не е такъв, но все пак сигурна ли сте, че нито едно от имената не ви говори нищо?

— Съжалявам, не.

Бош вдигна очи и видя, че от отворената врата на офиса ги вика някаква жена. Райдър го погледна и прекара показалец през гърлото си.

— Вижте, Тара, трябва да затварям. Веднага щом мога ще ви се обадя, за да се уговорим за нова среща. Още веднъж се извинявам. Благодаря ви.