Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— Не нищо.

— Да. Иначе сигурно щяхте да си го спомните. Комисарят се наведе над бюрото, за да погледне програмата си.

— Я да видим какво имам сега…

— Имате мен, господин комисар — каза Бош.

Гарсия го погледна.

— Моля?

— Трябват ми още няколко минути, за да изясня някои неща, които се появиха.

— Какви неща? Имате предвид тоя новия ли? Блицкрига?

— Да. После онова, за което попита репортерката и ние я излъгахме. Расистките мотиви.

Лицето на Гарсия се вкамени.

— Не съм я излъгал, нито съм лъгал вас. Нищо не открихме. Никакъв расистки мотив.

— Кои „вие“?

— Ние с партньора ми.

— Сигурен ли сте?

Телефонът на бюрото иззвъня и Гарсия гневно грабна слушалката.

— Никакви обаждания, никакво влизане. — После хвърли слушалката върху вилката и каза студено: — Искам да ви напомня с кого разговаряте, детектив. Какво значи това, сигурен ли съм? Какво искате да кажете?

— При цялото ми уважение към ранга ви, през осемдесет и осма следствието е било отклонено от расистките мотиви. Вярвам ви, щом твърдите, че не сте открили такива. Иначе не виждам защо сте се обадили на Прат в „Неприключени следствия“ да му напомните, че в случая има ДНК проба. Но ако вие не сте знаели какво става, партньорът ви със сигурност е знаел. Някога разговаряли ли сте за натиска, който му е оказало командването във връзка с това следствие?

— Никога не съм работил с по-добър детектив от Рон Грийн. Няма да ви позволя да опетните репутацията му.

Стояха съвсем близо един до друг, разделени само от бюрото, и се гледаха войнствено.

— Не ме интересува ничия репутация. Интересува ме истината. Вчера ми казахте, че той налапал дулото няколко години след тоя случай. Защо? Беше ли оставил предсмъртно писмо?

— Заради бремето, детектив. Повече не можеше да го носи. Измъчваха го ония, които се измъкнаха.

— Ами ония, които той е оставил да се измъкнат?

Гарсия гневно вдигна показалец.

— Как смеете, мама му стара? Стъпвате по тънък лед, Бош. Само един телефон на шестия етаж и до залез-слънце Ще изхвърчите на улицата. Разбирате ли ме? Знам за вас. Току-що сте се върнали от пенсия и това означава, че мога Да се разправя с вас само с едно обаждане. Разбирате ли ме?

— Естествено. Разбирам ви.

Бош седна на един от столовете пред бюрото с надеждата, че това ще разсее напрежението. Гарсия се поколеба, После също седна и изсумтя:

— Това, което казахте преди малко, е много обидно.

— Съжалявам, господин комисар. Опитвах се да разбера Какво знаете.

— Не разбирам.

— Съжалявам, но следствието определено е било манипулирано от командването. В момента не искам да ви разкривам имена. Някои хора още са на работа. Но мисля, че случаят е свързан с расизъм — връзката с Маки, а сега и с Бъркхарт го доказва. Тогава не сте имали Маки и Бъркхарт, но сте имали пистолета и други неща. Трябваше да разбера дали сте участвали в играта. По реакцията ви съдя, че не сте.

— Обаче твърдите, че партньорът ми е участвал и го е скрил от мен.

Бош кимна.

— Невъзможно — заяви Гарсия. — С Рон бяхме много близки.

— Всички партньори са близки, господин комисар. Но не чак толкова. Доколкото разбирам, вие сте се грижили за документацията, а Грийн е разчепквал случая. Ако е срещнал съпротива от страна на управлението, може да е предпочел да скрие това от вас. Според мен е постъпил точно така. Може да ви е предпазвал, а може и да се е срамувал, че се е поддал на натиска.

Гарсия сведе очи и се втренчи в бюрото си, сякаш се взира в спомените си. Нещо в каменната стена на лицето му се срути.

— Знаех, че нещо не е наред — промълви той. — Поне по някое време разбрах.

— Как така?

— Отначало решихме да си разделим родителите. Рон пое бащата, аз — майката. Нали разбирате, да установим лична връзка с тях. Рон имаше проблеми с бащата. Той беше непостоянен. Отначало беше пасивен, после изведнъж започна да тормози Рон за резултати. Обаче в това имаше още нещо и Рон го криеше от мен.

— Вие питахте ли го?

— Да. Питах го. Той ми каза само, че бащата бил мъчен човек. Бил параноик на тема расизъм и смятал, че дъщеря му е убита заради расата й. И после каза нещо, което си спомням много добре. Каза: „Не бива да ровим там“. Само това каза, но то се запечата в ума ми, защото не говореше като оня Рон Грийн, когото познавах. „Не бива да ровим там“. Оня Рон Грийн, когото познавах, беше готов да рови навсякъде, където трябва. За него нямаше забранени места. Поне до оня случай.

Гарсия вдигна очи към Бош и той кимна, благодарен за искреността му.