Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— Можете ли да ни дадете номера й?

— Естествено.

Тя се наведе, изтегли едно от чекмеджетата на бюрото и извади чантичката си. Докато търсеше бележника си, Бош вдигна снимката на Маки от бюрото и я прибра в джоба си. Сейбъл продиктува телефонния номер и Райдър го записа в тефтерчето си.

— Пет десет — каза Киз. — Къде е това, в Оукланд ли?

— Тя живее в Хейуърд. Иска да се пресели в Сан Франциско, но там е прекалено скъпо за нейните доходи.

— С какво се занимава?

— Скулпторка е, работи с метал.

— Фамилията й още ли е Танака?

— Да. Така и не се омъжи. Тя…

— Да?

— Оказа се лесбийка.

— Как се оказа?

— Ами, имам предвид, че ние не знаехме. Тя криеше от нас. Пресели се там и веднъж преди осем години й отидох на гости. Тогава разбрах.

— Толкова очевидно ли беше?

— Да.

— Тя дойде ли на десетата годишнина от завършване на училище?

— Да, дойде. Забавлявахме се, обаче стана и тъжничко, защото хората говореха за Беки, за това, че убиецът така и не е разкрит. Предполагам, че Тара затова я нямаше. Не е искала да си припомня случилото се с Беки.

— Е, може да направим нещо по тоя въпрос до двайсетата ви годишнина — подметка Бош и веднага съжали за лекомислената си забележка. — Извинявайте, не биваше да го казвам.

— Надявам се да направите нещо. Постоянно си мисля за нея. Все се питам кои са го направили и защо не са разкрити. Всеки ден, когато идвам на училище, гледам снимката й на паметната плоча. Странно е. Аз участвах в събирането на пари за тая паметна плоча, когато бях председателка на класа.

— Кои са го извършили ли?

— Моля?

— Използвахте множествено число.

— Не знам. Той, тя, какво значение има?

Бош кимна.

— Благодаря, че ни отделихте от времето си, госпожо Сейбъл. Бихте ли ни направили услугата да не разговаряте за това с никого? Не искаме хората да са подготвени за въпросите ни, нали ме разбирате?

— Като с мен ли?

— Точно така. И ако се сетите за още нещо, каквото и да било, за което искате да поговорим, партньорката ми ще ви Даде визитка с нашите номера.

— Добре.

Мислите й като че ли се бяха отнесли в миналото. Детективите се сбогуваха и я оставиха с купчината й тестове. Бош си помисли, че учителката сигурно си спомня времето, когато четири момичета са били най-добри приятелки и бъдещето е искряло пред тях като океан.

Преди да напуснат училището, се отбиха в канцеларията, за да видят дали в училищния архив има актуална информация за връзка с бившата ученичка Тара Уд. Гордън Стодард бе помолил госпожа Аткинс да провери, ала резултатът се оказа отрицателен. Бош попита дали може да преснимат снимките от годишника за 1988-а и директорът се съгласи.

— Тъкмо си тръгвам — каза той. — Ще ви изпратя.

Докато вървяха към библиотеката, приказваха за общи неща. Стодард им даде годишника, после още веднъж спря с тях — пред паметната плоча. Бош прокара пръсти по релефните букви. Забеляза, че ръбовете са се изгладили през годините — безброй ученици бяха правили същото.

Панорама Сити се намираше от източната страна на магистрала 405, зад границата на Девънширския участък.

Кварталът беше откъснат от северната част на Ван Найс преди много години, когато обитателите му бяха решили, че трябва да се дистанцират от неговата лоша слава. Всъщност нищо не се бе променило освен името и няколко пътни знака. И все пак Панорама Сити навяваше асоциации за чисто и красиво място без престъпност и това даваше самочувствие на местните жители. Само че беше изтекло много време и отделни групи бяха подали заявления пак да преименуват квартала си, за да се дистанцират, ако не физически, поне като имидж, от лошата слава на Панорама Сити. Бош си помисли, че по този начин Лос Анджелис се подмладява. Като писател или актьор, който постоянно си сменя псевдонима, за да остави провалите зад гърба си и да започне на чисто, макар и със същата писалка и стил.

Както се очакваше, Роланд Маки вече не фигурираше сред служителите на транспортната компания, в която беше работил по време на последната си условна присъда. Но също според очакванията, не бе скрил следите си особено интелигентно. В досието от службата за условно освобождаване се съдържаше информация за работните места през целия ту живот, по-голямата част от който беше преминала в условни освобождавания или присъди. По време на предишните периоди под наблюдението на щатските власти Маки беше карал влекач в други две фирми. Представяйки се за негова позната, Райдър се обади и лесно откри сегашната му месторабота: „Тампа Тоуинг“. Позвъни и там и попита дали Маки е на смяна. След малко затвори телефона и се обърна към партньора си.