Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

Бош кимна.

— Онова лято, когато отвлякоха Беки, коя беше най-близка с нея?

— Сигурно Тара. Тя го понесе най-тежко.

Хари погледна Райдър. Мъчеше се да си спомни имената на момичетата, с които Беки бе пренощувала два дни преди смъртта си.

— Тара Уд ли? — попита партньорката му.

— Да. Онова лято двете се мотаеха много заедно, защото бащата на Беки имаше ресторант в Малибу и те работеха там. Деляха си едно място. Като че ли не говореха за нищо Друго.

— Какво говореха? — продължи Райдър.

— А, нали знаете — кои звезди ходели там. Хора като Шон Пен и Чарли Шийн. Понякога говореха и за хората, Които работели в ресторанта, обсъждаха кои били готини. Нищо особено интересно за мен, защото не работех там.

— Обръщаха ли особено внимание на някого?

— Не, поне не си спомням. Просто обичаха да си приказват, защото бяха толкова различни, сърфистки и бъдещи актриси. Тара и Беки бяха калифорнийски момичета. За тях това беше нещо като културен бунт.

— Тя ходеше ли с някого от ресторанта? — попита Бош.

— Поне аз не знам. Но както казах, нямах представа за бременността, така че явно в живота й е имало някой, за когото не съм подозирала. Пазила го е в тайна.

— Завиждахте ли им, че работят там? — обади се Райдър.

— Не. Изобщо. Нямаше нужда да работя и това много ме радваше.

Киз насочваше разговора нанякъде, затова Бош я остави да продължи.

— С какво се забавлявахте, когато бяхте заедно? — попита тя.

— Ами… с обичайните неща. Ходехме заедно на пазар, на кино, такива работи.

— Кои от вас имаха коли?

— Ние с Тара. Тара имаше кабрио. Ходехме…

Сейбъл млъкна: спомняше си за миналото.

— Да? — подкани я Райдър.

— Просто си спомних, че след училище често ходехме в Лаймкилн Кениън. Тара имаше хладилник в багажника и баща й не забелязваше, че отмъква бира от вкъщи. Веднъж ни спря полицейска кола. Скрихме бирите под униформените си поли. Свършиха идеална работа. Полицаят не забеляза. — Тя се усмихна. — Естествено, откакто преподавам тук, внимавам за такива неща. Униформата още си е същата.

— Ами преди Беки да започне работа в ресторанта? — Бош искаше да върне разговора към Беки Верлорън. — Веднага след края на учебната година е била болна една седмица. Отидохте ли да я видите, обадихте ли й се по телефона?

— Сигурна съм, че съм й се обаждала. Това беше, когато казаха, че сигурно е абортирала. Значи всъщност не е била болна. Просто се е възстановявала. Обаче аз не знаех. Мислила съм си, че е болна. Не си спомням дали сме разговаряли точно оная седмица.

— Навремето детективите зададоха ли ви всички тия въпроси?

— Да.

— Къде би отишло момиче от гимназията „Хилсайд“, ако забременее? — попита Райдър. — По онова време, искам да кажа.

— Имате предвид клиника или лекар?

— Да.

Шията на Бейли Сейбъл се изчерви. Въпросът я засрамваше. Тя поклати глава.

— Не знам. Това беше също толкова смайващо, нали разбирате, колкото и убийството на Беки. Накара ни да си помислим, че всъщност не сме познавали приятелката си. Беше много тъжно, защото осъзнах, че тя не ми се е доверявала достатъчно, за да споделя тия неща. Знаете ли, още си го мисля, когато си спомням за едно време.

— Тя имаше ли гаджета, за които сте знаели? — попита Бош.

— Онова лято — не. По-рано имаше гадже, но той се пресели на Хаваите с родителите си. Това беше предишното лято. После си мислех, че през цялата учебна година е била сама. Нали разбирате, не ходеше на танци и мачове с момчета. Обаче явно съм сбъркала.

— Заради бременността — вметна Райдър.

— Ами да. Това е очевидно, нали?

— Кой е бил мъжът? — Бош се надяваше, че директният въпрос може да предизвика реакция, която да проследи.

Ала Сейбъл сви рамене.

— Нямам представа. Винаги съм се питала същото.

Той кимна. Не бе постигнал нищо.

— Раздялата с момчето, което се е преселило на Хаваите — как го преживя Беки?

— Ами, струваше ми се, че това й е разбило сърцето. Наистина го понесе тежко. Бяха като Ромео и Жулиета.

— Защо?

— Разделиха ги родителите им.

— Искате да кажете, че родителите им не са искали двамата да ходят заедно?

— Не, баща му си намери работа или нещо подобно на Хаваите. Трябваше да се преселят и това ги раздели.

Бош отново кимна. Не знаеше дали тези сведения ще са им от полза, но разбираше, че е важно да хвърли колкото може по-широка мрежа.

— Знаете ли къде е сега Тара Уд?

Сейбъл поклати глава.

— Не дойде на десетата годишнина от завършването ни. Изгубих връзка с нея. Още се чуваме с Грейс Танака от време на време. Обаче тя живее в Залива и не се виждаме често.