Майкл Коннелли - Сребърен куршум

Детективът рязко се изправи, измъкна пистолета на Сиско изпод колана си и го остави на бюрото.

— Дръж го зареден. И ако бях на твое място, повече нямаше да работя вечер до късно.

Обърна се и тръгна към вратата.

— Това ли е всичко? — извиках подире му.

Той се върна при бюрото.

— Какво друго искаш?

— Ти само се опитваш да изкопчиш информация от мен. Най-често информация, която не мога да ти дам. Обаче от своя страна не ми даваш нищо и това донякъде е причината да се намирам в опасност.

Помислих си, че ще се хвърли върху мен през бюрото. Ала после видях, че пак се е овладял. Издаваше го единствено пулсирането високо на скулата му, близо до лявото слепоочие. То не преставаше. Отново ме обзе усещането, че го познавам отнякъде.

— Майната му — каза Бош накрая. — Какво искаш да знаеш? Хайде, задай ми въпрос, какъвто и да е въпрос, и ще ти отговоря.

— Искам да знам за подкупа. Къде са отишли парите?

Той поклати глава и се засмя фалшиво.

— Оставям те да ме питаш и си казвам, че ще ти отговоря, какъвто и да е въпросът, а ти взимаш, че задаваш точно онзи, чийто отговор не знам. Мислиш ли, че ако имах представа къде са отишли парите и кой е получил подкупа, сега щях да съм тук при теб? Не, Холър, щях да прибирам убиец в затвора.

— Значи си сигурен, че едното има връзка с другото, така ли? Че подкупът, ако е имало такъв, е свързан с убийството?

— Има много голяма вероятност да е така.

— Но подкупът, ако е имало подкуп, е даден преди пет месеца. Защо ще убиват Джери чак сега? Защо от ФБР ще му се обаждат чак сега?

— Основателни въпроси. Съобщи ми, ако научиш отговорите. А дотогава, мога ли да ти бъда полезен с нещо друго? Тъкмо си бях тръгнал за вкъщи, когато се обади.

— Да, можеш.

Той ме погледна и зачака.

— И аз вече си бях тръгнал.

— Какво, искаш да те държа за ръчичка по пътя до гаража ли? Добре, хайде.

Излязохме, затворих кантората и тръгнахме по коридора към моста. Бош мълчеше и тишината ми опъваше нервите. Накрая я наруших.

— Канех се да отида да изям една пържола. Искаш ли да дойдеш? По време на вечерята може да разрешим световните проблеми.

— Къде, в „Мъсос“ ли?

— Мислех си за „Дан Тана“.

Бош кимна.

— Ако успееш да намериш маса.

— Не се безпокой. Имам познати.

Бош караше след мен, но когато намалих на Санта Моника Булевард, за да отбия на площадката пред ресторанта, където клиентите оставяха колите си на служителя, за да ги паркира, продължи нататък. Видях го да завива по Доуни.

Влязох вътре сам и Крейг ме настани в едно от мечтаните ъглови сепарета. Беше оживена вечер ала клиентите постепенно оредяваха. Видях актьора Джеймс Удс да довършва вечерята си заедно с кинопродуцента Мейс Нойфелд. Двамата бяха редовни посетители и Мейс ми кимна. Веднъж се беше опитал да заснеме филм по мое дело, ала не се получи. В едно от сепаретата забелязах Корбин Бърнсън, актьоора, постигнал най-голямата прилика с истински адвокат, която съм виждал по телевизията. На друга маса вечеряха самият Дан Тана и жена му. Сведох поглед към карираната покривка. Стига кой, кой е в Холивуд. Трябваше да се подготвя за Бош. По пътя дълго и задълбочено бях разсъждавал върху случилото се току-що в кантората и сега исках да по мисля само как най-добре да подходя към детектива във връзка с всичко това. Все едно да се готвиш за разпит на прокурорски свидетел.

След десет минути той най-после се появи на входа и Крейг го доведе при мен.

— Изгуби ли се? — попитах го, докато се вмъкваше в сепарето.

— Не успях да намеря място за паркиране.

— Сигурно не ти плащат достатъчно, за да можеш да си позволиш да оставиш колата си на момчето отпред.

Не, това е страхотна услуга. Обаче нямам право да оставям служебния си автомобил на друг. Забранено е.

Кимнах и реших, че кара в багажника си най-малкото пушка.

Реших да изчакам, докато поръчаме, за да поведа играта с Бош. Попитах го дали иска да прочете менюто и той отговори, че нямало нужда. Когато дойде келнерът, и двамата си поръчахме пържола „Хелън“ със спагети и червен сос. Детективът поиска бира, а аз — бутилка минерална вода.

— Е, къде се изгуби напоследък партньорът ти? — попитах го.

— Работи по други аспекти на следствието.

— Радвам се да чуя, че има и други аспекти.

Бош дълго ме наблюдава изпитателно, преди да отговори.

— Това шега ли трябваше да е?

— Просто отбелязвам. От моята гледна точка не се случва почти нищо.

— Може би защото източникът ти пресъхна.