Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— В твоя кабинет.

— Защо?

— Защото ще поговорим за случая.

Влязох в кабинета и се настаних зад бюрото. Бош седна насреща ми.

— Преди да започнем, това тук е твое. Намерих го на моста.

Извади портфейла ми и няколко банкноти от джоба на сакото си, остави ги на бюрото и бръкна и за монетите.

— Добре, а сега? — попитах, докато си прибирах нещата в джоба.

— Сега ще поговорим. Първо, искаш ли да подадеш жалба?

— Защо? Нали ти знаеш. Случаят си е твой. Защо, обаче не знаеш кой е този човек?

— Работим по въпроса.

— Това не е достатъчно, Бош! Той ме нападна! Защо не сте го идентифицирали?

Събеседникът ми поклати глава.

— Защото смятаме, че е наемен убиец, докаран от другаде. Може би от чужбина.

— Това си е жива фантастика! Защо се е върнал на местопрестъплението?

— Очевидно заради теб. Заради това, което знаеш.

— Аз ли? Нищо не знам.

— Занимаваш се с това от три дни. Трябва да си научил нещо, което те прави опасен за него.

— Казвам ти, няма нищо такова.

— Тогава трябва да си зададеш въпроса защо се е върнал. Какво е оставил или е забравил предишния път?

Просто го зяпнах. Наистина исках да помогна. Беше ми омръзнало да съм под прицел, при това не сама в едно отношение, и ако можех да дам на Бош поне един отговор, нямаше да се поколебая.

Поклатих глава.

— Не се сещам за нито…

— Я стига, Холър! — сопна ми се детективът. — Животът ти е в опасност! Не го ли разбираш? Какво знаеш?

— Казах ти!

— Кого е подкупил Винсънт?

— Не знам и даже да знаех, нямаше да ти кажа.

— Какво са искали от него феберейците?

— И това не знам!

Той продължи да ме сочи с показалец.

— Лицемер такъв! Криеш се зад закрилата на закона, докато убиецът чака някъде навън. Твоята етика и принципи няма да спрат куршум, Холър. Кажи ми какво знаеш!

— Казах ти! Не знам нищо и недей ме сочи с тъпия си показалец! Това не е моята работа. А твоята. И ако вземеш да си я свършиш, хората наоколо може да се почувстват…

— Извинете?

Гласът се разнесе иззад Бош. С едно-единствено плавно движение детективът се извъртя, скочи от стола си, извади пистолета си и го насочи към вратата.

На прага стоеше уплашен ококорен мъж с чувал за смет.

Бош моментално отпусна оръжието. Чистачът имаше такъв вид, сякаш всеки момент ще припадне.

— Извинявам се — каза Бош.

— Ще идва пак после — каза мъжът със силен източноевропейски акцент.

След което бързо се обърна и изчезна.

— По дяволите! — изруга детективът, очевидно недоволен, че е насочил пистолет към невинен човек.

— Мисля, че никога повече няма да ни изхвърлят кошчетата за боклук — отбелязах.

Бош отиде до вратата, затвори я и заключи. После се върна при бюрото и ме погледна гневно. Седна, пое дълбоко дъх и продължи с много по-спокоен глас:

— Радвам се, че си запазил чувството си за хумор. Но престани с тъпите си майтапи.

— Добре, преставам.

Изглеждаше така, сякаш води вътрешна борба с това, което трябва да каже или да направи. Погледът му се плъзна из стаята и накрая срещна моя.

— Добре, виж, имаш право. Моя работа е да заловя този тип. Но той е бил при теб. Дошъл е тук, по дяволите! И затова е логично да е имал някаква цел. Дошъл е или да те убие, което ми се струва малко вероятно, тъй като явно изобщо не те познава, или да вземе нещо от теб. Въпросът е какво. Какво в тази кантора или в някое от делата ти може да отведе до самоличността на убиеца?

Опитах се да му отговоря със също толкова равномерен глас.

— Мога да ти кажа само, че деловодителката ми е тук от вторник. Доведох и детектива си, а до днес на обяд, когато е напуснала, тук беше и секретарката на самия Джери Винсънт. И никой от нас, детектив, никой от нас не успя да открие димящото оръжие, което си сигурен, че е тук. Ти ми каза, че Винсънт е дал подкуп на някого. Обаче в нито едно дело не намерих каквито и да е данни за това. През последните три часа преглеждах делото Елиът и не открих следи, абсолютно никакви, да е плащал на някого или да го е подкупвал.

Всъщност установих, че не се е налагало да подкупва когото и да било. Винсънт е имал сребърен куршум и е можел да спечели делото напълно законно. Затова, като ти казвам, че не знам нищо, говоря сериозно. Не ти въртя номера. Не премълчавам нищо. Нямам какво да ти дам. Нищичко.

— Ами ФБР?

— Същият отговор. Нищичко.

Бош не отговори. На лицето му се спусна сянка на искрено разочарование. Продължих:

— Ако онзи мустакатият е убиецът, тогава, естествено, има някаква причина да се върне тук. Но на мен не ми е известна. Дали съм загрижен за нея? Не, не съм загрижен. Направо съм си изкарал акъла от страх. Направо съм си изкарал акъла от страх, че този тип си мисли, че имам нещо, понеже, даже да е у мен, аз си нямам ни най-малка представа, и тази ситуация е адски кофти.