Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Искате да кажете, че ако диамантите са фалшиви, няма да е кражба, така ли?

— Може и така да се получи. Но си мислех и за нещо друго.

— Какво?

Извадих делото му от чантата си, за да проверя едно име.

— Нека първо ти задам няколко въпроса, Патрик, Какво правеше в къщата, от която си взел огърлицата?

Той сви рамене.

— Ходех с най-малката дъщеря на старата госпожа. Запознахме се на плажа и почнах да я уча да сърфира. Излизахме няколко пъти. После у тях празнуваха рождения ден на майка й. Поканиха ме и тогава подариха на госпожата оная огърлица.

— И ти си научил цената й.

— Да, когато й я подаряваше, мъжът й каза, че била диамантена. Адски се гордееше с нея.

— И следващия път, когато си отишъл в къщата, си откраднал огърлицата.

Хенсън не отговори.

— Това не беше въпрос, Патрик. Това е факт. Сега аз съм твой адвокат и трябва да обсъдим фактите по делото. Само никога не ме лъжи, иначе няма да те защитавам.

— Добре.

— И следващия път, когато си отишъл в къщата, си откраднал огърлицата.

— Да.

— Разкажи ми за това.

— Бяхме сами, плувахме в басейна и аз казах, че трябва да отида до тоалетната, само че всъщност исках да потърся хапчета в шкафчето за лекарства. Болеше ме. В тоалетната на долния етаж нямаше, затова се качих горе и се огледах. Надникнах в кутията за бижута на старата госпожа и видях огърлицата. И просто я взех.

Поклати глава. Знаех защо. Ужасно се срамуваше и се отвращаваше от действията, които го беше принудила да извърши зависимостта му. Самият аз го бях преживявал и знаех, че поглеждането назад с ясни очи е почти толкова страшно, колкото и поглеждането напред.

— Всичко е наред, Патрик. Благодаря ти за честността. Какво каза човекът, при когото я заложи?

— Каза, че ми дава само четиристотин, защото верижката била златна, ама не смятал, че диамантите са истински. Отговорих му, че дрънка глупости, ама какво можех да направя? Взех парите и отидох в Тихуана. Имах нужда от хапчетата, затова взех колкото ми даваше. Толкова бях зависим от дрогата, че не ми пукаше.

— Как се казва момичето? Не го пише в делото.

— Мандолина, като музикалния инструмент. Родителите й я наричаха Манди.

— Разговарял ли си с нея, след като те арестуваха?

— Не бе, човек. С връзката ни е свършено.

Сега очите в огледалото изглеждаха тъжни и унизени.

— Глупава работа — каза той. — Цялата работа беше глупава.

За миг се замислих за нещата, после бръкнах в джоба си и извадих полароидна снимка. Протегнах я над облегалката и потупах Патрик по рамото с нея.

— Погледни я.

Той я взе и я хвана над волана, докато я разглеждаше.

— Какво ти се е случило, по дяволите?

— Спънах се в бордюра и направих страхотен плонж пред дома си. Строших си един зъб и носа, пък и си разбих челото. В спешното ми направиха снимка. Да си я нося за спомен.

— Спомен за какво?

— Току-що бях слязъл от колата си, след като върнах единайсетгодишната си дъщеря при майка й. По онова време вече взимах до триста и двайсет милиграма оксиконтин дневно. Още със ставането сутрин. Само дето сутринта за мен беше следобед.

Оставих го да смели информацията, преди да продължа.

— Та значи смяташ, Патрик, че си извършил нещо глупаво, а? Аз возих дъщеричката си на триста и двайсет милиграма оксиконтин.

Беше мой ред да поклатя глава.

— Не можеш да промениш миналото, Патрик. А само да го съхраняваш в паметта си.

Той ме наблюдаваше в огледалото.

— Ще ти помогна с юридическия проблем. От теб зависи да се справиш с останалото. А тъкмо останалото е най-трудната част. Но ти вече го знаеш.

Хенсън кимна.

— Както и да е, виждам лъч светлина, Патрик. Нещо, което Джери Винсънт не е забелязал.

— Какво?

— Съпругът на жертвата й е подарил тази огърлица. Казва се Роджър Воглър и е спонсор на много хора, заемащи избираеми постове в окръга.

— Да, той е голяма клечка в политиката. Мандолина ми го каза. Правели благотворителни сбирки у тях.

— Е, ако диамантите на огърлицата са фалшиви, той няма да пожелае да се изправи пред съда. Особено ако жена му не го знае.

— Но какво може да направи той?

— Воглър е спонсор, Патрик. Неговите дарения са помогнали за избора най-малко на четирима души от областната управа. Областните управители контролират бюджета на прокуратурата. Прокуратурата ти повдига обвинение. Това е хранителна верига. Ако доктор Воглър иска да прати послание, повярвай ми, ще го прати.

Хенсън кимна. Започваше да вижда светлината.