Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Как така ще го убият заради тях?

— Казах ви, търсили са го нееднократно. Искали са нещо. Притискали са го. Някой друг може да е научил за това и да е решил, че го заплашва опасност.

— Прекалено много догадки за някакви си пет телефонни разговора, които общо дори не правят пет минути.

Бош повдигна бележника.

— Тоя списък също е само догадки.

— Ами лаптопът?

— Какво по-точно?

— Да не би всичко да е заради него, заради нещо в него?

— Вие ми кажете.

— Как да ви кажа, след като нямам представа какво е имало вътре.

Той кимна и се изправи.

— Приятен ден, господин адвокат.

И излезе. Взе бележника, разбира се. Останах да се чудя дали ме предупреждаваше, или ме разиграваше.

Лорна и Сиско пристигнаха заедно петнайсет минути след заминаването на Бош. Събрахме се в кабинета на Винсънт. Аз седнах на бюрото на убития адвокат, а те се настаниха един до друг пред него. Проведохме поредното обсъждане, в което разгледахме делата, постигнатото предишната вечер и какво остава за вършене.

Заедно със Сиско вчера бях посетил единайсет от клиентите на Винсънт, като привлякох осем от тях и върнах делата на останалите трима. Това бяха приоритетните случаи, потенциалните клиенти, които се надявах да запазя, понеже бяха платежоспособни или делата им бяха привлекли вниманието ми. Бяха дела, които можех да спечеля или пък ми отправяха предизвикателство.

Тъй че не беше лоша вечер. Даже убедих жената, обвинена в непристойно поведение, да ме наеме. И естествено, Уолтър Елиът беше черешката на сладоледа. Лорна докладва, че му е пратила по факса договор за адвокатски услуги и той го подписал и върнал. В това отношение бяхме в добра форма. Можех да започна да точа по малко от стоте хиляди в клиентската сметка.

След това направихме план за деня. Казах на Лорна, че искам двете с Рен, ако секретарката на Джери изобщо се появи, да известят оставащите клиенти за смъртта на Винсънт и да ми уговорят срещи за обсъждане на възможността да ги защитавам. Освен това исках Лорна да продължи да работи върху календара и да се запознае с папките и финансовите документи на Винсънт.

Казах на Сиско, че искам да насочи вниманието си към делото Елиът, с особен акцент върху свидетелите. Това означаваше, че трябва да вземе вече съставения от Джери предварителен списък със свидетелите на защитата и да приготви призовки за служителите в органите на реда и другите свидетели, които може да се смятат за враждебни на каузата на защитата. После трябваше да се свърже с платените експерти и другите, които доброволно щяха да свидетелстват в полза на защитата, и да ги увери, че процесът ще започне по график и аз ще заменя Винсънт на руля.

— Ясно — отвърна той. — Ами разследването на убийството на Винсънт? Още ли искаш да го следя?

— Да, наблюдавай го и ми съобщавай каквото откриеш.

— Научих, че през нощта потили някого, обаче на сутринта са го пуснали.

— Кого?

— Още не знам.

— Заподозрян?

— Освободили са го, тъй че който и да е бил, явно са свалили подозренията от него. Засега.

Кимнах и се замислих за това. Нищо чудно, че Бош изглеждаше недоспал.

— Ти какво ще правиш днес? — попита Лорна.

— От днес приоритет ми е Елиът. По другите дела има някои неща, на които ще трябва да обърна известно внимание, но като цяло отсега нататък ще се занимавам с Елиът. След осем дни ни предстои избор на съдебни заседатели. Днес искам да започна с местопрестъплението.

— Би трябвало да дойда с теб — отбеляза Сиско.

— Не, искам само да придобия представа за мястото. По-късно може да отидеш там с фотоапарат и ролетка.

— Мик, няма ли как да убедим Елиът да отложим процеса? — попита Лорна. — Не разбира ли, че имаш нужда от време, за да проучиш делото и да вникнеш него?

— Казах му го, обаче това не го интересува. Постави го като условие, за да ме наеме. Трябваше да се съглася да започнем процеса другата седмица, иначе щеше да си търси друг адвокат. Твърди, че е невинен, и не иска да чака нито ден повече, за да го докаже.

— Вярваш ли му?

Свих рамене.

— Няма значение. Той го вярва. И има някаква странна убеденост, че всичко ще бъде в негова полза — като бокс офис класациите в понеделник сутрин. Тъй че или ще се приготвя за процеса в края на следващата седмица, или ще изпусна клиента.

Точно в този момент вратата на кабинета се отвори и на прага колебливо застана Рен Уилямс.

— Извинявайте…

— Здравей, Рен — отвърнах. — Радвам се, че си тук. Ви ли почакала в приемната и Лорна след малко ще дойде да поработи с теб?