Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Няма да се свържете с него.

— Той ще се съгласи да разговаря с господин Елиът, сигурна съм.

— Аз пък съм сигурен, че няма, госпожо Албрект. Джери Винсънт е мъртъв. Тъкмо затова съм тук.

Погледнах отражението на Сиско в огледалото и свих рамене, за да покажа, че не съм имал друг избор, освен да я шашна с новината. Бях възнамерявал да се вмъкна ловко в студиото и лично да съобщя на Елиът, че адвокатът му вече не е сред живите.

— Извинете, господин Холър, казвате, че господин Винсънт е… мъртъв, така ли?

— Точно това казах. И съдът ме назначи за негов заместник. Сега може ли да вляза?

— Да, разбира се.

Върнах слушалката на охранителя и след миг порталът се отвори.

Определиха ни страхотно място на паркинга за ръководния персонал.

Казах на Сиско да ме чака в колата и отидох на срещата сам, с двете дебели папки, които Винсънт беше събрал по делото. Едната съдържаше предадения до този момент от прокуратурата доказателствен материал, включително важните следствени документи и разпечатките на разпитите, а в другата имаше документи и всевъзможни сведения, събрани от Джери през петте месеца работа по случая. От тези две папки бях получил доста добра представа с какво разполага и с какво не разполага обвинението и накъде иска да насочи процеса прокурорът. Оставаше да се върши още работа и липсваха части от аргументите и стратегията на защитата. Имаше вероятност Джери Винсънт да ги е пазил в главата, лаптопа или бележника си, но ако ченгетата не арестуваха заподозрян и не върнеха откраднатите вещи, това нямаше да ми е от никаква полза.

Минах по алея, пресичаща прекрасно поддържана морава и водеща към офиса на Елиът. Планът ми за срещата се състоеше от три части. Първа точка от дневния ред беше да го привлека за свой клиент. След това щях да поискам разрешение да отложа процеса, за да имам време да набера инерция и да се подготвя. И накрая трябваше да видя дали продуцентът разполага с някое от нещата, липсващи в защитната аргументация. Втора и трета точка очевидно нямаше да имат значение, ако не успеех с първата.

Офисът на Уолтър Елиът се намираше в Бунгало 1, в отсрещния край на Арчуей. „Бунгалата“ в Холивуд всъщност са огромни. Статус символи. Все едно домът ти да е на територията на компанията. И като във всеки частен дом, може да се пази в тайна какво става вътре.

Облицовано с плочки антре в испански стил водеше към дневна на по-ниско ниво. На едната стена имаше камина, бълваща газови пламъци, а в отсрещния ъгъл беше вграден махагонов бар. Застанах в средата на стаята и се заоглеждах. Над камината висеше картина, изобразяваща рицар на бял жребец. Рицарят беше вдигнал забралото си и се взираше напред. Направих още няколко крачки навътре в помещението и разбрах, че очите му остават втренчени в зрителя от всякакъв ъгъл. Следяха ме.

— Господин Холър?

Обърнах се и познах гласа от телефона на портала. Пазителката на портите на Елиът, госпожа Албрект, беше влязла през някакъв невидим вход. Първата дума, която ми дойде наум, беше „елегантност“. Застаряваща хубавица, тя очевидно приемаше процеса мимоходом. В небоядисаната й коса сребрееха сиви кичури, ситни бръчици пълзяха към очите и устата й, привидно недокоснати от инжекции или скалпел. Госпожа Албрект приличаше на жена, която си харесва кожата. Опитът ми показваше, че това се среща изключително рядко в Холивуд.

— Господин Елиът ще ви приеме веднага.

Последвах я зад незабелязан от мен ъгъл и по къс коридор, който водеше до приемна. Тя подмина едно бюро, навярно своето, и отвори голямата врата на кабинета на Уолтър Елиът.

Самият той беше прекалено почернял от слънцето мъж с повече сиви косми, щръкнали от отворената яка на ризата му, отколкото върху темето. Седеше зад голяма стъклена маса. Отдолу нямаше чекмеджета, отгоре нямаше компютри. Цялата беше затрупана с документи и сценарии. Нямаше значение, че му предстои процес за двойно убийство. Човекът не се помайваше. Работеше и управляваше Арчуей, както винаги. Може би го правеше по съвет на някой холивудски наставник по самопомощ, обаче това не беше необичайно поведение или философия за обвиняем. Дръж се така, сякаш си невинен, и ще те приемат като невинен. Накрая ще станеш невинен.

Отдясно имаше няколко фотьойла, но той предпочете да остане зад работната си маса. Имаше тъмни пронизващи очи, които ми се сториха познати, и след малко разпознах в тях очите, които току-що ме бяха наблюдавали — рицарят на коня в дневната беше Елиът.