Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Господин Елиът, това е господин Холър — представи ме госпожа Албрект.

И ми посочи да седна на стола срещу масата. Когато се настаних, Елиът й даде знак да излезе, без да я погледне, и асистентката безмълвно напусна стаята.

През годините бях представлявал и бях стоял в близост до двайсетина убийци. Единственото правило гласеше, че няма правила. Те бяха всякакви на ръст и външен вид, богати и бедни, скромни и високомерни, разкаяни и хладнокръвни. Статистиката ми показваше, че Елиът най-вероятно е убиец. Че спокойно е очистил жена си и любовника й и арогантно си мисли, че ще му се размине. Но по време на тази първа среща нищо не ми подсказваше едно или друго. Винаги е така.

— Какво се е случило с адвоката ми? — попита той.

— За подробно обяснение ще се наложи да ви препратя към полицията. С две думи, снощи някой го е убил в колата му.

— Ами аз? След седмица ми предстои процес, залогът в който е животът ми!

Малко преувеличаваше. Изборът на съдебни заседатели беше насрочен за след девет дни и от прокуратурата не бяха обявили, че ще искат смъртна присъда. Но не беше зле да е убеден в това.

— Тъкмо затова съм тук, господин Елиът. В момента можете да разчитате само на мен.

— А кой сте вие? Никога не съм чувал за вас.

— Не сте, защото гледам да не чуват за мен. Прочутите адвокати привличат прекалено много внимание към клиентите си. Поддържат славата си, като хвърлят клиентите си на медиите. Аз не действам така.

Той сви устни и кимна. Виждах, че току-що съм спечелил точка в своя полза.

— И вие поемате практиката на Винсънт, така ли?

— Ще ви обясня, господин Елиът. Джери Винсънт работеше сам. Също като мен. От време на време двамата се нуждаехме от помощ по някое дело или се налагаше да ни замести друг адвокат. Затова си помагахме един на друг. Ако погледнете договора за адвокатска защита, който сте подписали с него, ще откриете името ми в клауза, позволяваща на Джери да обсъжда вашето дело с мен и да ме включи в поверителните отношения с клиента си. С други думи, той ми доверяваше делата си. И след като него вече го няма, аз съм готов да го заместя. По-рано днес председателката на Съдебния съвет издаде заповед, с която ме назначи за адвокат по делата на Джери. Естествено, вие трябва да решите кой да ви защитава на процеса. Отлично съм запознат с вашето дело и съм готов да поема защитата ви без каквито и да е сътресения. Но както казах, вие сам трябва да вземете това решение. Аз съм тук само за да ви съобщя какви възможности имате.

Елиът поклати глава.

— Направо не мога да повярвам. Бяхме готови за процес идната седмица и нямам намерение да го отложа. От пет месеца чакам да изчистя името си! Имате ли представа какво е невинен човек да трябва цяла вечност да чака за справедливост? Да чете всякакви инсинуации и оскърбления в медиите? Прокурорът да души наоколо в очакване да направя хода, заради който ще анулират гаранцията ми? Вижте това!

Изпъна левия си крак и повдигна крачола си, за да покаже джипиеса, който му беше наредила да носи съдия Холдър.

— Искам всичко това да приключи!

Кимнах утешително. Ако му кажех, че искам да отложа процеса, веднага щеше да отхвърли кандидатурата ми. Реших да повдигна този въпрос при обсъждане на стратегията, след като сключа сделката — ако изобщо се стигнеше дотам.

— Имал съм много несправедливо обвинени клиенти — излъгах го. — Очакването на справедливост може да стане почти непоносимо. Но това прави и оправдаването още по-важно.

Елиът не отговори и аз не оставих тишината да се проточи.

— Почти цял следобед преглеждах документите и доказателствения материал по вашето дело. Убеден съм, че не се налага да отлагате процеса, господин Елиът. Повече от готов съм да се заема с него. Друг адвокат може би няма да е готов, но аз — определено.

Това беше най-доброто, с което можех да го зарибя, в по-голямата си част лъжи и преувеличения. Ала не спрях дотам.

— Проучих стратегията за процеса, която е очертал господин Винсънт. Не бих я променил, но мисля, че мога да я усъвършенствам. И съм готов да го направя следващата седмица, ако се наложи. Известно отлагане винаги може да е полезно, но не е непременно необходимо.

Елиът кимна и поглади устните си с показалец.

— Ще трябва да си помисля. Ще поговоря с някои хора и ще им възложа да ви проверят. Също както провериха Винсънт, преди да подпиша договор с него.

Реших да рискувам и да се опитам да го принудя да вземе бързо решение. Не исках да ме проверява и евентуално да открие, че съм изчезнал за цяла година. Това щеше да предизвика прекалено много въпроси.