Майкл Коннелли - Деветте дракона

— За всичко съм виновен аз, Сун И. Допуснах грешка, в резултат на която се стигна дотук.

— Хари, няма защо да…

— Не, почакай. Просто ме изслушай. Трябва да знаеш всичко, защото може да забележиш нещо, което на мен ми убягва.

Сун не отговори и Бош продължи.

— Всичко започна от мен. Водех следствие със заподозрян от триада в Лос Анджелис. Трябваха ми някои отговори, затова помолих дъщеря ми да преведе китайските йероглифи от една татуировка. Пратих й снимка. Предупредих я, че случаят е свързан с триада и не бива да показва татуировката, нито да разговаря за нея с никого. И точно това ми беше грешката. Да кажеш такова нещо на тринайсетгодишно хлапе е все едно да го съобщиш на целия свят — на нейния свят. Тя е излизала с Пън и сестра му. Те са идвали от бедняшки квартал, не са били от Хепи Вали. Сигурно е искала да им направи впечатление. Разправила им е за татуировката и следствието и така е започнало всичко.

Той погледна Сун, но не успя да разчете изражението на лицето му.

— Както каза ти, Пън не е бил от никоя триада в Туен Мън, обаче може да е познавал разни хора, може да е искал да отиде при тях — отново поде детективът. — Постоянно се е мотаел из пристанището в Хепи Вали. Може да е познавал някой и да е решил, че това е големият му шанс. Разказал им е какво е чул. Те са свързали информацията със случая в Лос Анджелис и са го инструктирали да отвлече момичето и да ми прати клипа.

Бош замълча за миг. Мислите за положението, в което се намираше дъщеря му, пак започнаха да го разсейват.

— Но после се е случило нещо. Нещо се е променило. Пън я е отвел в Туен Мън. Може да я е предложил на тамошната триада и те да са я взели. Само че не са взели него. А са го убили заедно със семейството му.

Сун леко поклати глава и най-после наруши мълчанието си. Нещо в сценария на Хари не му се струваше логично.

— Но защо? Защо им е да избиват цялото му семейство?

— Спомни си хронологията на нещата, Сун И. Съседката чула гласове през стената привечер, нали?

— Да.

— По онова време аз бях във въздуха. Идвах насам и те отнякъде са научили. Не са можели да рискуват да открия Пън, сестра му или майка му. Затова са отстранили опасността и са се подсигурили. Ако не беше скритата от Пън СИМ-карта, къде щяхме да сме сега? В задънена улица.

Сун проницателно отбеляза нещо, което Бош бе пропуснал.

— Откъде са разбрали, че ти пристигаш?

Детективът поклати глава.

— Основателен въпрос. Още от началото на следствието имаше изтичане на информация. Но си мислех, че разполагам поне с един ден преднина.

— В Лос Анджелис ли?

— Да, в Лос Анджелис. Някой предупреди заподозрения, че го следим, и това го накара да се опита да се чупи. Наложи се да го арестуваме, преди да имаме готовност, и затова те са отвлекли Мади.

— Не знаеш ли кой те е издал?

— Не съм сигурен. Но ще го разкрия, когато се върна. Ще се погрижа за това.

Сун откри в думите му смисъл, какъвто Бош не беше вложил.

— Даже Мади да е в безопасност ли?

Преди Хари да успее да отговори, телефонът в дланта на бодигарда завибрира. Беше получил съобщение. Бош се наведе към дисплея и го погледна, докато Сун четеше краткия текст на китайски.

— Какво пише?

— Грешен номер.

— Само това ли?

— Не се е хванал на въдицата.

— Мамка му.

— А сега?

— Прати нов есемес. Кажи му, че или ще се срещнем с него, или ще отидем в полицията.

— Прекалено опасно. Може да реши просто да се отърве от нея.

— Не и ако е намерил купувач. Нали каза, че е ценна? Независимо дали за секс или органи. Няма да се отърве от нея. Наистина, рискуваме да ускори сделката, обаче няма да се отърве от нея.

— Даже не знаем дали сме попаднали на верния човек. Това просто е телефонен номер от списъка с контактите на дъщеря ти.

Бош поклати глава. Знаеше, че Сун има право. Беше прекалено опасно да пращат съобщения на тъмно. Отново се сети за Дейвид Чу. Детективът от ЗБАБ спокойно можеше да е причина за изтичането на информация, довело до отвличането на Маделин. Дали да рискува и да му позвъни?

— Сун И, знаеш ли дали някой от охраната на казиното може да провери тоя номер и да ни даде име и адрес?

Китаецът се замисли, после поклати глава.

— Не, не бива да използваме мои колеги. Ще има следствие заради Елинор…

Бош го разбра. Сун трябваше да направи всичко възможно, за да ограничи отрицателните последици за фирмата и казиното. Това накланяше везните към Чу.

— Добре. Аз имам такъв човек.

Той отвори телефона си, за да влезе в списъка с контактите, но видя, че все още е със СИМ-картата от джиесема на дъщеря му. Детективът я смени и върни собствените си настройки.