Майкл Коннелли: Деветте дракона

Чу беше нисък и слаб. Говореше без никакъв акцент. Хари му даде знак да го последва, пъхна се под жълтата лента и се насочи към колата си, като в движение си съблече сакото. После извади кибрита и го прибра в джоба на панталона си, сгъна сакото наопаки и го остави в чистия кашон, който държеше в багажника на служебния си автомобил.

— Вътре е адски горещо — каза на Чу той.

Бош разкопча средното копче на ризата си и пъхна вратовръзката си вътре. Готвеше се сериозно да се заеме с огледа на местопрестъплението и не искаше тя да му пречи.

— Навън също — отбеляза детективът от ЗБАБ. — Патрулният сержант ми предаде да изчакам, докато излезете.

— Да, съжалявам. Е, положението е следното. Старецът, който е държал този магазин от много години, лежи мъртъв зад щанда. Прострелян е най-малко три пъти, както изглежда, при грабеж. Жена му, която не знае английски, дошла в магазина и го открила. Позвънила на сина им, който повикал полицията. Трябва да я разпитаме и точно това е вашата роля. Може да имаме нужда от помощ и със сина, когато пристигне. В момента знам само това.

— Сигурни ли сте, че са китайци?

— Абсолютно. Патрулният сержант, който ви е повикал, познава жертвата, господин Ли.

— Знаете ли на какъв диалект говори госпожа Ли?

Насочиха се обратно към полицейската лента.

— Не. Това проблем ли ще бъде?

— Разбирам петте основни китайски диалекта и свободно говоря кантонски и мандарин, които се срещат най-често в Лос Анджелис.

Този път Бош повдигна лентата и пусна Чу да се провре отдолу.

— Откъде сте?

— Роден съм тук, детектив. Но семейството ми е от Хонконг и вкъщи говорехме на мандарин.

— Наистина ли? Дъщеря ми живее в Хонконг с майка си. Говори мандарин все по-добре.

— Браво. Надявам се да й бъде от полза.

Влязоха в магазина и Хари набързо му показа трупа зад щанда, след което го заведе в задното помещение. Там ги посрещна Ферас и с помощта на Чу се представиха на госпожа Ли.

Току-що овдовялата жена изглеждаше в шок. Нямаше следи да е проляла дори и една сълза за съпруга си. Явно се намираше в онова безпомощно състояние, което Бош добре познаваше. Мъжът й лежеше мъртъв в магазина. Заобикаляха я непознати, които говореха на чужд език. Детективът предполагаше, че тя чака да пристигне синът й. Тогава щяха да дойдат и сълзите.

Чу се държеше внимателно с нея. Хари реши, че говорят на мандарин. От дъщеря си знаеше, че този диалект е по-мелодичен и не толкова гърлен, колкото кантонския и някои други диалекти.

След няколко минути детективът от ЗБАБ се обърна към двамата си колеги.

— Мъжът й останал сам, докато тя се прибрала вкъщи, за да сготви обяда. Когато се върнала, отначало си помислила, че в магазина няма никого. После го намерила зад щанда. Не видяла никого на идване. Паркирала отзад и отключила задната врата.

Бош кимна.

— Колко време е отсъствала? Попитайте я по кое време е тръгнала от магазина.

Чу преведе въпроса и отново погледна Хари.

— Всеки ден тръгва в два и трийсет, за да донесе обяда. После се връща.

— Имат ли други служители?

— Не, вече я питах. Само двамата със съпруга й. Работят от единайсет до десет. Почиват в неделя.

Типична емигрантска история, помисли си Бош. Само дето не бяха предполагали, че ще завърши с куршуми.

Откъм магазина се разнесоха гласове и той надникна в коридора. Бяха пристигнали криминалистите и се захващаха на работа.

Хари се върна отзад, където продължаваше разговорът с госпожа Ли.

— Чу — прекъсна го той.

Детективът от ЗБАБ го погледна.

— Питайте я за сина й. Вкъщи ли си е бил, когато му се е обадила?

— Вече я питах. Имат друг магазин, в Долината. Той работи там. Семейството живее заедно по средата, в Уилшър.

Чу явно си разбираше от работата. Нямаше нужда Бош да му подава въпросите.

— Добре, ние ще се върнем в магазина. Вие останете с нея и когато дойде синът й, може би ще е най-добре да закараме всички в центъра. Съгласен ли сте?

— Разбира се.

— Добре. Кажете ми, ако имате нужда от нещо.

Бош и Ферас минаха по коридора и влязоха в магазина. Хари вече познаваше всички от криминалистиката. Бяха пристигнали и специалисти по съдебна медицина, за да огледат местопрестъплението и да вдигнат трупа.

Двамата детективи решиха да се разделят. Бош щеше да остане на местопрестъплението. Като водещ следовател, той щеше да контролира събирането на веществени доказателства и вдигането на трупа. Ферас щеше да обиколи квартала. Магазинът за спиртни напитки се намираше в търговски район с малки фирми. Игнасио щеше да провери дали някой е чул или видял нещо, свързано с убийството. И двамата знаеха, че това сигурно няма да донесе нищо, но трябваше да се направи. Нищо и никакво наглед описание на кола или подозрителна личност можеше да се превърне в онази част от пъзела, която накрая да доведе до разкриване на извършителя. Това беше една от първите задачи на детектива.