Майкл Коннелли - Деветте дракона

— Не, както казах, тя не говори добре английски. Доколкото научих от телефонистката, госпожа Ли позвънила на сина си и той се свързал с полицията.

Хари излезе иззад щанда. Ферас остана отзад и приклекна, за да огледа трупа и оръжието от същата поза като партньора си.

— Къде е синът им? — попита Бош.

— Пътува насам, но работи в Долината — отвърна сержантът, — би трябвало всеки момент да пристигне.

Хари посочи щанда.

— Когато се появи, не му позволявайте да се приближава до баща си.

— Ясно.

— И ще трябва да се опитаме да запазим местопрестъплението колкото може по-чисто.

Лукас го разбра и изведе полицаите си навън. Приключил зад щанда, Ферас отиде до вратата при Бош, който оглеждаше монтираната на тавана в центъра на магазина камера.

— Защо не идеш да провериш отзад? — каза Хари. — Виж дали извършителят наистина е извадил диска и се позавърти около свидетелката.

— Отивам.

— А, и намери термостата. Тук е прекалено горещо. Не искам трупът да започне да се разлага.

Ферас се отдалечи по централната пътека. Бош се обърна и плъзна поглед по целия магазин. Щандът беше дълъг около три и половина метра. Касата се намираше в средата и до нея имаше свободно място, където клиентите оставяха покупките си. От едната страна бяха етажерките с дъвки и бонбони, а от другата — стоки като енергийни напитки, пластмасова касетка с евтини пури и кутия с лотарийни билети. Отгоре имаше телена лавица за стекове цигари.

Зад щанда бяха лавиците със скъп алкохол. Хари видя шест реда „Хенеси“. Знаеше, че разточителните бандити обичат скъпия коняк. Беше сигурен, че „Форчън Ликърс“ се намира на територията на „Престъпниците от Хувър Стрийт“, улична банда, започнала като част от Крипс, но станала толкова силна, че водачите й бяха предпочели сами да си създадат име и репутация.

Той забеляза две неща и се приближи до щанда.

Касата стоеше накриво и прашното квадратно петно на плота показваше предишното й положение. Бош предположи, че убиецът я е придърпал към себе си, за да извади парите от чекмеджето. Това беше важно, защото означаваше, че господин Ли не го е отворил сам и не е дал парите на извършителя. Най-вероятно по това време вече го бяха простреляли. Нищо чудно теорията на Ферас, че убиецът е открил огън още с влизането си, да се окаже вярна. И това можеше да се окаже от решаващо значение при евентуален съдебен процес, защото доказваше преднамереността на убийството. Нещо повече, то даваше на Бош по-добра представа за случилото се в магазина и за човека, когото търсеха.

Той бръкна в джоба си и извади очилата, които носеше за близко виждане. Сложи си ги и без да докосва нищо, се наведе над щанда, за да проучи клавиатурата на касата. Не видя клавиш „ОТВАРЯНЕ“, нито друго очевидно обозначение и се зачуди откъде убиецът е знаел как се отваря чекмеджето.

Детективът се изправи и погледна лавиците с бутилки на стената зад щанда. Конякът беше в средата най-отпред, за да е на лесно, когато идват бандитите от „Хувър Стрийт“. Само че редовете бяха пълни. Не липсваше нито едно шише.

Бош отново се наведе напред. Този път се пресегна и се опита да достигне бутилките „Хенеси“. Ако се опреше с длан на щанда, с другата ръка спокойно можеше да вземе едно от шишетата.

— Хари?

Той се изправи и се обърна към партньора си.

— Сержантът се оказа прав — осведоми го Ферас. — Видеосистемата записва на диск. В рекордера нямаше диск. Или е изваден, или Ли не е записвал и камерата е била само за пред клиентите.

— Има ли резервни дискове?

— На плота имаше няколко, обаче системата работи с един диск. Просто го презаписва. Навремето бях в „Грабежи“ и съм виждал много такива. Капацитетът им е около един ден, после се презаписват. Ако искаш да провериш нещо, можеш да извадиш диска, но трябва да е същият ден.

— Добре, погрижи се да вземем другите дискове.

На входа се появи Лукас.

— Пристигна колегата от ЗБПАМ — съобщи сержантът, — да го доведа ли?

Бош дълго го гледа, преди да отговори.

— Казва се ЗБАБ — накрая отвърна той, — но не го водете тук. Идвам след малко.

Бош излезе на слънчевия тротоар е пред магазина. Още беше топло, макар че вечерта наближаваше. Сухите ветрове на Санта Ана брулеха града. Във въздуха висеше димна пелена от пожарите по хълмовете. Хари усети, че капките пот по тила му изсъхват.

Пред вратата чакаше цивилен детектив.

— Детектив Бош?

— Аз съм.

— Детектив Дейвид Чу от ЗБАБ. Повика ме патрулът. С какво мога да помогна?