Майкл Коннелли - Деветте дракона

Хари видя, че раменете на партньора му увисват. Без да му обръща внимание, той протегна ръка към листа, който носеше Гандъл, и прочете написания на него адрес. Саут Норманди. Познаваше квартала.

— Това е магазин за спиртни напитки — поясни шефът им. — Един мъж е убит зад щанда, патрулът разпитва свидетелка. Не знам нищо повече. Готови ли сте да се заемете?

— Готови сме — побърза да отговори Бош, преди партньорът му да е започнал да мърмори.

Само че това не помогна.

— Това е спецотдел „Убийства“, лейтенант. — Ферас се обърна и посочи препарираната глиганска глава над вратата на помещението. — Защо да поемаме грабеж в магазин за алкохол? Знаете, че е дело на квартална банда и момчетата от Южното сами ще се оправят — или поне ще открият убиеца — още преди полунощ.

Имаше право. Спецотдел „Убийства“ се занимаваше с тежки и сложни случаи. Това бяха елитни детективи, които провеждаха мъчните разследвания с безпощадната ловкост на глиган, ровещ трюфели в калта. Грабежът в магазин за спиртни напитки в район на улични банди едва ли можеше да се смята за такъв случай.

Гандъл, чието оплешивяващо теме и кисело изражение го правеха идеален администратор, разпери ръце в израз на пълна липса на съчувствие.

— На оперативката миналата седмица казах на всички, че тая седмица поемаме работата на Южното. Те са само с няколко души — всички останали са на квалификационен курс до четиринайсети. През празниците са им се събрали три случая и този сега е четвъртият. Няма кой да го поеме. Вие двамата сте свободни, тъй че случаят е ваш. Толкова. Други въпроси? Патрулът ви чака там със свидетелката.

— Готови сме, шефе — сложи край на обсъждането Бош.

— В такъв случай ще чакам да докладвате.

Гандъл се запъти обратно към офиса си. Хари вдигна сакото си от облегалката на стола, облече го и изтегли средното чекмедже на бюрото си. Извади кожения бележник от задния си джоб и го замени с нов. Новото убийство винаги изискваше нов бележник. Такъв му беше обичаят. Той погледна детективската значка, изобразена върху корицата, после го пъхна в джоба си. Всъщност изобщо не го интересуваше какво ще разследва. Просто искаше нов случай. Беше като с всичко останало. Изгубиш ли тренинг, губиш и проницателността си. Бош не го желаеше.

Ферас застана с ръце на хълбоците и погледна часовника на стената над таблата за обяви.

— Мама му стара — изруга той, — все така става.

— Какво искаш да кажеш? — попита Бош. — Не сме имали случай от цял месец!

— Да бе, обаче започвах да свиквам.

— Е, ако не искаш да разследваш убийства, винаги можеш да се прехвърлиш някъде с работно време от пет до пет, например в автомобилните кражби.

— Как пък не!

— Тогава да вървим.

Хари излезе на пътеката и се насочи към вратата. Ферас го последва, като в движение вадеше телефона си, за да позвъни на жена си и да й съобщи тъжната вест. На излизане от помещението двамата вдигнаха ръце и докоснаха зурлата на глигана за късмет.

По пътя за южен Лос Анджелис нямаше нужда Бош да чете конско на Ферас. Шофираше мълчаливо — това стигаше. Младият му партньор изглеждаше като попарен под натиска на неизказаното и накрая не издържа.

— Това ме побърква — изсумтя той.

— Кое?

— Близнаците. Адски много неща за вършене има покрай тях, постоянно реват. Нещо като ефекта на доминото. Единият се буди и събужда другия. После се надига и голямото. Никой не си доспива и жена ми…

— Какво?

— Не знам, изкрейзва. Постоянно ми звъни, пита ме кога ще се прибирам. Връщам се вкъщи и е мой ред да се занимавам с момчетата. Нямам нито минута почивка. На работа, с децата, на работа, с децата, на работа, с децата — и така всеки ден.

— Защо не вземете бавачка?

— Не можем да си го позволим. Вече дори не ни плащат извънредния труд.

Бош не знаеше какво да отвърне. Собствената му дъщеря Маделин беше навършила тринайсет преди месец и се намираше на петнайсетина хиляди километра от него. Никога не беше участвал активно в отглеждането й и сега я виждаше четири седмици годишно, по две в Хонконг и в Лос Анджелис и толкова. Какъв сериозен съвет можеше да даде на един истински баща с три деца, две от които близнаци?

— Виж, не знам какво да ти кажа. Знаеш, че можеш да разчиташ на мен. Ще правя каквото мога. Но…

— Знам, Хари. Признателен съм ти. С близнаците е така само първата година, нали разбираш? Когато поотраснат, ще стане много по-лесно.

— Да, обаче аз се опитвам да ти обясня, че може да не е само заради близнаците. Може да е заради тебе, Игнасио.