Майкл Коннелли - Деветте дракона

— Какво ще кажеш да взема някой от патрулните? — попита Ферас. — Те познават квартала.

— Естествено.

Бош предполагаше, че познаването на района не е истинската причина Игнасио да вземе патрулен полицай със себе си. Младият му партньор си мислеше, че има нужда от подкрепа, докато обикаля околните магазини.

Две минути след неговото заминаване Хари чу навън високи гласове и смут отвън. Той излезе от магазина и видя, че двама от патрулните полицаи на Лукас се опитват да задържат някакъв човек при жълтата лента. Съпротивляващият се мъж беше около двайсет и пет годишен азиатец. Носеше тясна тениска, която разкриваше стройното му тяло. Бош побърза да се приближи.

— Веднага престанете — решително нареди той, тъй че да няма никакво съмнение кой командва парада. После прибави: — Пуснете го.

— Искам да видя баща си — изсумтя младежът.

— Не е това начинът да го направите.

Бош застана до него и кимна на двамата патрулни.

— Аз ще се погрижа за господин Ли.

Полицаите се отдалечиха.

— Как е цялото ви име, господин Ли?

— Робърт Ли. Искам да видя баща си.

— Разбирам. Ще ви позволя да го видите, щом наистина искате. Но трябва да почакате, докато приключим. Въпреки че ръководя разследването, даже аз не мога да го видя в момента. Успокойте се. Това е единственият начин да изпълните желанието си.

Младият мъж сведе очи и кимна. Бош протегна ръка и го потупа по рамото.

— Чудесно.

— Къде е майка ми?

— Вътре, в задното помещение. С нея разговаря друг детектив.

— Може ли да видя поне нея?

— Да, след малко ще ви заведа. Първо искам да ви задам няколко въпроса. Съгласен ли сте?

— Да, питайте.

— Казвам се Хари Бош и ръководя това разследване. Ще открия убиеца на баща ви, който и да е той. Обещавам ви.

— Не обещавайте неща, които не възнамерявате да изпълните. Вие даже не го познавате! Не ви пука за него! Той е просто поредният… няма значение.

— Поредният какво?

— Казах, няма значение.

Бош се вторачи в него за миг, преди да отговори.

— На колко сте години, Робърт?

— На двайсет и шест. А сега искам да видя майка си.

Той понечи да се обърне към задната част на магазина, но Хари го хвана за ръката. Младежът беше як, но силата, с която го задържа детективът, го изненада. Робърт Ли спря и погледна дланта върху ръката си.

— Първо ще ви покажа нещо и после ще ви заведа при майка ви.

Бош го пусна, извади кибрита от джоба си и му го подаде. Ли безразлично го погледна.

— И какво от това? По-рано ги раздавахме безплатно, преди икономическото положение да се влоши. Вече не можем да си го позволим.

Хари си взе кибрита и кимна.

— Баща ви ми го даде преди дванайсет години — каза той. — Предполагам, че по онова време сте били на около четиринайсет. Тогава за малко да се стигне до безредици в града. Случи се точно тук. На това кръстовище.

— Спомням си. Плячкосаха магазина и пребиха баща ми. Изобщо не трябваше да го отваря пак. С майка ми му казвахме да остави само магазина в Долината, обаче той не ни послуша. Нямало да позволи на никого да го прогони, а вижте сега какво стана!

Младежът безпомощно махна с ръка към вратата.

— Онази нощ и аз бях тук — продължи Бош. — Преди дванайсет години. Избухнаха безредици, но скоро бяха потушени. Точно тук. Само с един смъртен случай.

— Полицай. Знам. Измъкнали го от колата му.

— Аз бях в колата с него, ала не успяха да ме хванат. И когато стигнах тук, бях в безопасност. Имах нужда от цигара и влязох в магазина на баща ви. Той стоеше зад щанда, но вече бяха ограбили и последната кутия цигари.

Хари повдигна кибритената книжка.

— Имаше много кибрит, но не и цигари. И тогава баща ви бръкна в джоба си и извади своите. Оставаше му само една цигара и той ми я даде.

Бош кимна. Това беше историята. Цялата.

— Не познавах баща ви, Робърт. Обаче ще открия убиеца му. И ще изпълня това обещание.

Робърт Ли също кимна и заби поглед в земята.

— Добре — каза детективът, — а сега да вървим при майка ви.

Детективите освободиха местопрестъплението и се върнаха в Дирекция на полицията едва към полунощ. Бош беше решил да не водят семейството на жертвата с тях за официален разпит. Уговориха се да дойдат в сряда сутринта и той ги остави да се приберат у дома със скръбта си. Скоро след като стигнаха в отдела, освободи и Ферас, за да даде възможност на по-младия си партньор да се опита да поправи щетите, нанесени на собственото му семейство. Хари остана сам, за да състави списък на веществените доказателства и за пръв път да обмисли случая, без да му пречат. Знаеше, че срядата ще бъде тежък ден — очакваха го разпитите на жената и сина на жертвата, щяха да излязат някои резултати от криминалистичните експертизи и лабораторните анализи, най-вероятно щеше да бъде насрочена и аутопсията.