Майкл Коннелли: Деветте дракона

— Заради мене ли? Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че може проблемът да е в тебе. Може да си се върнал на работа прекалено рано. Сещал ли си се за тая възможност?

Ферас постепенно се изчерви и не отговори.

— Ей, понякога се случва така — продължи Бош. — Раняват те и започваш да си мислиш, че мълнията може да удари повторно.

— Виж, Хари, не знам какви са тия глупости, но аз съм добре. Готов съм. Всичко се дължи на постоянното недоспиване и тоталното изтощение. И не мога да си почина, защото жена ми ме подхваща от мига, в който се прибера вкъщи, разбираш ли?

— Както кажеш, партньоре.

— Точно така, партньоре. Както кажа аз. Повярвай ми, тя достатъчно ме хока, за да го правиш и ти.

Бош кимна. Знаеше кога да млъкне.

Адресът, който им беше дал Гандъл, се намираше на седемнайсетата пряка на „Саут Норманди Авеню“, съвсем близо до злополучния ъгъл на „Флорънс“ и „Норманди“, където през 1992-ра новинарски хеликоптери бяха заснели и разпространили по целия свят едни от най-ужасяващите кадри от расовите безредици. За мнозина те изглежда се бяха превърнали в цялостна представа за Лос Анджелис.

Ала Бош скоро разбра, че познава района и магазина за спиртни напитки от други безредици и по друг повод.

„Форчън Ликърс“ вече беше опасан с жълта полицейска лента. Бяха се събрали неколцина зяпачи, но убийствата в този квартал не представляваха чак такава рядкост. Хората бяха виждали жертви на убийство и по-рано — при това многократно. Хари спря седана между три патрулки и като извади куфарчето си от багажника, заключи колата и се насочи към полицейската лента.

Бош и Ферас съобщиха имената и служебните си номера на патрулния полицай, който водеше дневника на местопрестъплението, после се провряха под лентата. Когато стигнаха пред вратата на магазина, Хари бръкна в десния джоб на сакото си и извади стара, оръфана кибритена книжка, на която пишеше „Форчън Ликърс“. Адресът беше същият като на малката жълта сграда пред тях. Той разтвори книжката. Липсваше само една клечка, а от вътрешната страна на корицата имаше късметче, което вървеше с всяка книжка:

Бош носеше този кибрит повече от десет години. Не толкова заради късметчето, макар че вярваше в написаното. А заради липсващата клечка и онова, за което му напомняше тя.

— Какво има, Хари? — попита Ферас.

— Нищо, просто вече съм бил тук.

— Кога? Служебно ли?

— Нещо такова. Но беше много отдавна. Да влизаме.

Хари мина покрай партньора си и влезе през отворената врата на магазина за алкохол.

Вътре стояха неколцина патрулни полицаи и един сержант. Помещението беше дълго и тясно, с три пътеки. В дъното на средната се виждаше заден коридор и отворена задна врата, водеща към паркинга зад магазина. Покрай стената на лявата пътека и задната стена бяха наредени хладилни витрини. Алкохолът беше отдясно, а в средната пътека бяха вината — червеното отдясно, бялото отляво.

Бош видя още двама патрулни полицаи в задния коридор и предположи, че държат свидетелката в помещението, вероятно склад или офис. Той остави куфарчето си на пода до вратата, извади от джоба на сакото си два чифта латексови ръкавици и подаде единия на Ферас. Двамата си ги сложиха.

Сержантът забеляза появата на детективите и се приближи към тях.

— Рей Лукас — представи се той. — Жертвата е ей там зад щанда. Казва се Джон Ли. Според нас е убит преди по-малко от два часа. Прилича на грабеж. Извършителят не е искал да оставя свидетел. Мнозина в Седемдесет и седми познавахме господин Ли. Добър старец.

Лукас даде знак на Бош и Ферас да отидат при щанда. Придържайки сакото си, за да не се докосва до нищо, Хари заобиколи и се провря в тясното пространство. Той приклекна като бейзболен кетчер, за да разгледа отблизо мъртвеца на пода. Ферас се надвеси над него като съдия.

Убитият беше азиатец и изглеждаше на около седемдесет. Лежеше по гръб, празните му очи бяха вперени в тавана. Устните му оголваха стиснатите му зъби, все едно се усмихваше. По устните, бузата и брадичката му имаше кръв, изкашляна преди да умре. Предницата на ризата му също беше в кръв и Бош видя поне три входни рани на гърдите му. Свитият му в коляното десен крак лежеше неестествено под левия. Явно се бе строполил там, където е стоял, преди да го застрелят.

— Не намерихме гилзи — съобщи Лукас. — Извършителят ги е събрал и е бил достатъчно умен, за да извади диска от записващото устройство отзад.