Майкл Коннелли - Падане

— Била е размазана само една капка кръв. Тя е точно в средата на отпечатъка от лигатурата, което означава, че може да е била пренесена от нея. Преди двайсет и две години предположението на разследващите било, че убиецът се е порязал и е кървял. Капката е паднала върху жертвата, той я е избърсал, но петънцето е останало.

— Ти обаче смяташ, че е пренесена.

— Да. И именно тук стигаме до Пел. Кръвта е негова — кръв на осемгодишно момче върху момичето. Как се е озовала там? Ако продължим с теорията за пренасянето, тя е дошла от колана. Така че реалният въпрос не е как кръвта е попаднала върху Лили, а как се е озовала върху колана.

Бош затвори папката и я прибра в куфарчето. Извади дебелата папка от Комисията за пробации и предсрочно освобождаване. Вдигна я с две ръце и я разтърси.

— Ето тук. Снощи ти ми каза, че не можеш да разкриеш конфиденциална информация, а аз отговорих, че вече имам предварителните преценки. Е, след като се прибрах, ги прочетох и попаднах на нещо, което се връзва с цялата история за повтарящо се поведение и…

— Бил е бит с колан.

Бош се усмихна.

— Внимавайте, докторе, да не разкриете конфиденциална информация. Особено когато не е нужно да го правите. Всичко е тук. При всички изслушвания от психолози Пел е разказвал една и съща история. Когато бил на осем, той и майка му живеели с някакъв тип, който го насилвал физически, а после и сексуално. Вероятно именно това го е насочило към пътя, по който е тръгнал. А физическото насилие е включвало и бой с колан.

Бош отвори папката и й подаде първия доклад.

— Онзи тип го е бил толкова силно, че явно му е текла кръв. В доклада се казва, че е имал белези по гърба. За да остане белег, трябва да разкъсаш кожата. А разкъсаш ли кожата, потича кръв.

Докато тя преглеждаше съсредоточено доклада, телефонът на Бош завибрира, но той не го извади. Най-вероятно го търсеше партньорът му, за да съобщи, че е приключил със срещата в лабораторията.

— Джони — каза тя, докато му връщаше доклада.

Бош кимна.

— Мисля, че той е нашият човек, и трябва да говоря с Пел, за да науча повече за него. Казвал ли ти е някога цялото му име? В докладите го нарича само Джони.

— Не, наричаше го така и при нашите сеанси.

— Ето затова трябва да говоря с него.

Тя замълча за момент — явно обмисляше нещо, за което Бош не се беше сетил. Той смяташе, че тя също ще е много развълнувана от хода разследването.

— Какво има?

— Хари, трябва да помисля как ще му се отрази всичко това. Съжалявам, но за мен неговото благосъстояние е по-важно от разследването ти.

Прииска му се да не го беше казвала.

— Чакай малко — рече той. — Какво искаш да кажеш? Всичко е записано и в трите доклада. Освен това е говорил с теб за този тип. Не искам да разкриваш тайни. Искам да говоря направо с него.

— Знам и не мога да ти попреча да говориш с него. Решението си е негово. Или ще се съгласи да говори с теб, или не. Единствената ми тревога е, че той е доста крехък, както можеш…

— Можеш да го убедиш да говори с мен, Ана. Можеш да му кажеш, че това ще му помогне.

— Искаш да го излъжа ли? Няма да го направя.

Бош стана, тъй като тя не се беше върнала на мястото си.

— Нямам предвид да го лъжеш. А да му кажеш истината. Това ще му помогне да извади онзи тип от сенките на миналото. Нещо като екзорсизъм. Може дори да знае, че Джони е убивал момичета.

— Да не искаш да кажеш, че е имало и други жертви?

— Не знам, но ти сама видя снимките. Не ми се вярва да му е било за първи път от вида „леле, за момент излязох от релси, но сега отново съм добър гражданин“. Това е престъпление на хищник, а хищниците не спират. Знаеш го не по-зле от мен. Няма значение, че се е случило преди двайсет и две години. Ако този Джони още е някъде наоколо, трябва да го намеря. И Клейтън Пел е ключът към него.

Клейтън Пел се съгласи да се срещне с Бош, но само в присъствието на д-р Стоун. Хари нямаше нищо против — даже смяташе, че тя може да се окаже полезна по време на разговора. Предупреди я само, че Пел може да бъде призован като свидетел при евентуален процес, и затова мисли да проведе разговора с него методично и праволинейно.

Дежурният въведе Пел в стаята, в която имаше три стола — два един до друг и третият срещу тях. Бош се представи и стисна без колебание ръката на Пел. Той беше дребен, висок не повече от метър и петдесет и пет и тежеше около петдесет килограма. Бош знаеше, че жертвите на сексуално насилие в ранна възраст често остават ниски. Разстроеният психологически растеж се отразява и на физическия.