Майкл Коннелли - Падане

— Какво друго, Клейтън?

— Той реши, че побоят не е достатъчен. Реши, че иска и да му духам. Два пъти седмично. Ето как живях, детектив.

— Името на този мъж Джони ли беше?

— Откъде научихте това?

Пел погледна към Стоун — вероятно си помисли, че е издала тайната му.

— Името е в психологическите доклади — побърза да обясни Бош. — Прочетох ги. Споменаваш някакъв тип на име Джони. За него ли става дума?

— Просто така го наричам. Имам предвид сега. Напомня ми на Джак Никълсън в оня филм по Стивън Кинг. Онзи „Ето го и Джони“, който през цялото време гони момчето с брадва в ръце. Същото беше и за мен, само че без брадва. Не му трябваше брадва.

— А истинското му име? Знаеш ли го?

— Не, никога не съм го знаел.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен. Кучият син ми прееба живота. Ако знаех името му, щях да го помня. Спомням си само прякора, с който го наричаха всички.

— Какъв е той?

На устните на Пел заигра тънка, едва доловима усмивка. Разполагаше с нещо, което всички искаха, и смяташе да го използва в свой интерес. През годините в затвора се беше научил да си изиграва добре картите.

— Какво ще получа срещу това? — попита той.

Бош беше готов.

— Възможност да пратиш зад решетките човека, който те е измъчвал.

— Какво ви кара да мислите, че още е жив?

Бош сви рамене.

— Просто предположение. В докладите се казва, че майка ти те е родила на седемнайсет. Значи е била на около двайсет и пет, когато е тръгнала с него. Предполагам, че той не е бил много по-стар от нея. Преди двайсет и две години… може би сега е около петдесетте и сигурно продължава да прави онова, което е правил и тогава.

Пел заби поглед в пода и Бош се запита дали не си припомня моменти от времето, прекарано с онзи тип.

Стоун се покашля.

— Клей, помниш ли какво си говорихме за злото и дали хората са родени зли, или стават такива по-късно? За това как постъпките могат да бъдат зли, но извършителят да не е такъв?

Пел кимна.

— Този човек е зло. Виж какво ти е причинил. А детектив Бош смята, че е вършил и други злини с други жертви.

Пел отново кимна.

— Онзи шибан колан имаше букви на катарамата. Обичаше да ме удря с нея. Шибаняк. Накрая просто не исках да ме бие повече. Беше по-лесно да му дам онова, което искаше…

Бош зачака. Нямаше нужда да му задава друг въпрос. Стоун сякаш също го беше усетила. След дълго мълчание Пел кимна за трети път и заговори:

— Всички го наричаха Чил 2 2 Мраз — Б.пр. . Включително и майка ми.

Бош си записа.

— Казваш, че по катарамата е имало букви. Инициали ли имаш предвид? Какви бяха?

— Ч. Х.

Бош си записа и това. Адреналинът започваше да се обажда. Може и да не разполагаше с цялото име, но беше близо. За част от секундата в ума му изникна картина. Вдигнал е юмрук и чука на врата. Не, блъска по врата. Врата, която ще бъде отворена от мъжа, известен като Чил.

Пел продължи да говори, без да го подканват.

— Сетих се за Чил миналата година, когато гледах по новините онези неща за Мрачния сънливец. Чил също имаше снимки като него.

Мрачния сънливец беше прозвище, дадено на сериен убиец и на разследването по случая. За множество убийства на жени беше заподозрян един човек, но между смъртните случаи имаше големи периоди от време, сякаш извършителят изпадаше в зимен сън. Когато миналата година той бе идентифициран и заловен, разследващите откриха сред вещите му стотици снимки на жени. Повечето бяха голи и в откровени сексуални пози. Все още се разследваше кои са жените и какво се е случило с тях.

— Имал е снимки на жени? — попита Бош.

— Да, на жените, които е чукал. Голи снимки. Трофеите му. Имаше снимки и на майка ми. Виждал съм ги. Имаше от онези апарати, при които снимката излиза веднага, така че не му се налагаше да се тормози, че ще занесе филма в някое ателие и ще се разчуе. Още преди да се появят цифровите апарати.

— Полароид.

— Да, точно така. Полароид.

— Не е необичайно — обади се Стоун. — За някои мъже, независимо дали тормозят физически жените или не, това е форма на контрол. Собственост. Трофеи по стената, отчитане на бройка. Симптом на много властна личност. В днешния свят на цифрови фотоапарати и интернет порно това се вижда все по-ясно.

— Да. Е, май Чил е бил нещо като пионер — каза Пел. — Нямаше компютър. Държеше снимките си в кутия за обувки. Така се махнахме от него.

— Какво искаш да кажеш? — попита Бош.

Пел стисна устни за момент, преди да отговори:

— Снима ме, докато си беше наврял хуя в устата ми. И прибра снимката в кутията. Един ден аз я отмъкнах и я оставих на място, където майка ми да я намери. Изнесохме се още същия ден.