Майкл Коннелли - Падане

— В кутията имаше ли снимки и на други момчета или мъже? — попита Бош.

— Помня, че съм виждал една. Беше на хлапе като мен, но не зная кое е.

Бош си записа още няколко неща. Информацията на Пел, че Чил е бил явно пансексуален хищник, беше ключова за оформящия се профил. След това попита Пел дали знае къде са живели, докато майка му е ходила с въпросния Чил. Пел си спомняше само, че били недалеч от Травъл Таун при Грифит Парк, защото майка му често го водела там на влакчетата.

— Пеша ли ходехте, или с превоз?

— Вземахме такси и си спомням, че не беше далеч. Често ходехме там. Обичах да се возя на влакчетата.

Това беше добра следа. Травъл Таун беше в северната част на парка и това вероятно означаваше, че Чил е живял в Северен Холивуд или в Бърбанк. Така районът се стесняваше.

След това попита за външния вид на Чил и Пел го описа само като бял, висок и мускулест.

— Имаше ли постоянна работа?

— Не. Мисля, че беше майстор или нещо такова. Имаше много инструменти, които държеше в пикапа си.

— Какъв пикап?

— Всъщност микробус. Форд „Еконолайн“. Точно там правеше разни неща с мен.

А по-късно и Пел щеше да използва микробус, за да извърши същия вид престъпление. Естествено Бош не спомена това.

— Според теб на колко години е бил тогава?

— Нямам представа — отвърна Пел. — Може би наистина беше около пет години по-възрастен от майка ми.

— Случайно да имаш негова снимка сред вещите си или в някакво хранилище?

Пел се разсмя и изгледа Бош, сякаш го мислеше за малоумен.

— Да не мислите, че си пазя негова снимка? Та аз нямам снимка дори на майка си, човече.

— Съжалявам, трябваше да попитам. Да си го виждал с други жени, освен с майка ти?

— Имате предвид да е правил секс с тях ли?

— Да.

— Не съм.

— Клейтън, какво друго си спомняш за Чил?

— Само това, че се опитвах да стоя по-далеч от него.

— Мислиш ли, че би могъл да го разпознаеш?

— Какво, сега ли? След толкова години?

Бош кимна.

— Не знам. Но никога няма да забравя как изглеждаше навремето.

— Помниш ли нещо друго за мястото, където сте живели с него? Нещо, което би могло да ми помогне да го намеря.

Пел се замисли, но накрая поклати глава.

— Не, човече, само онова, което вече казах.

— Имаше ли домашни любимци?

— Не, но ме пребиваше като куче. Май аз съм му бил домашният любимец.

Бош погледна Стоун с надеждата, че тя ще се сети нещо.

— Ами хоби? — попита Ана.

— Мисля, че хобито му беше да пълни онази кутия за обувки — отвърна Пел.

— Но не си срещал никоя от жените на снимките, така ли? — попита Бош.

— Това не означава нищо. Личеше си, че повечето снимки са правени в микробуса. Вътре имаше един стар дюшек. Никога не ги водеше у дома, нали се сещате?

Това беше добра, информация. Бош си записа всичко.

— Казваш, че си видял снимка на момче. И тя ли беше направена в микробуса?

Отначало Пел не отговори. Самият той беше извършил престъпление в микробус и връзката беше очевидна.

— Не помня — отвърна накрая.

Бош продължи нататък.

— Кажи ми нещо, Клейтън. Ако пипна този тип и се стигне до съд, ще се съгласиш ли да свидетелстваш и да потвърдиш това, които ми каза днес?

Пел обмисли въпроса и попита:

— А какво ще получа в замяна?

— Казах ти — отвърна Бош. — Ще получиш удовлетворение. Ще помогнеш да приберем този тип зад решетките до края на живота му.

— Това е нищо.

— Е, не мога да обещ…

— Виж какво ми стори той! Всичко това е заради него!

Сочеше гърдите си, докато викаше. Това избухване беше изпълнено с животинска ярост, която не съответстваше на дребната му фигура. И Бош си даде сметка какво силно въздействие би имала тя, ако можеше да се прояви по време на процеса. Ако Пел извикаше същото и по същия начин пред съдебните заседатели, със защитата щеше да е свършено.

— Клейтън, ще намеря този тип — каза той. — И ще имаш възможността да му кажеш това в лицето. Това може да ти помогне нататък в живота.

— Нататък в живота? Еха, страхотно. Много благодаря.

Сарказмът беше повече от очевиден. Бош се канеше да отговори по някакъв остроумен начин, но на вратата рязко се почука. Стоун отвори. На прага стоеше служителка, която й прошепна нещо. Стоун забърза към Бош.

— На портала има двама полицаи, които ви търсят.

Бош благодари на Пел за отделеното време и му каза, че ще го държи в течение. Тръгна към портала, като по пътя извади телефона си. Видя, че е пропуснал четири повиквания — едно от партньора му, две от номер, започващ с 213, което нищо не му говореше, и едно от Киз Райдър.