Майкл Коннелли - Падане

Преди година му беше казала, че иска да стане ченге. Детектив, като него. Бош не знаеше дали това не е просто мимолетна идея, но въпреки това я прие и започна да я учи на нещата, които знаеше. Едно от любимите им занимания бе да отидат в някое заведение като „Дюпар“, да наблюдават другите посетители и да четат по лицата и поведението им. Бош я учеше да разпознава фалшивите жестове и мимики.

— Добро наблюдение — похвали я той. — Пусни го отново.

Гледаха записа за трети път и този път Бош забеляза нещо ново.

— Виж това. Поглежда за миг часовника си, след като подписва.

— И какво?

— Просто ми се струва малко странно. Така де, какво значение има времето за един бъдещ мъртвец? Ако смята да скочи, защо му е да се интересува колко е часът? По-скоро ми прилича на жест на бизнесмен. И ме кара да се чудя дали не е имал среща с някого. Или е очаквал обаждане. Само че никой не го е търсил.

Вече беше направил справка в хотела — след регистрирането на Ървинг от стая 79 нямаше входящи или изходящи обаждания. Освен това беше получил и доклада от криминалистите, които бяха прегледали мобилния телефон на мъртвия, след като Бош им беше дал паролата. Ървинг не се беше обаждал на никого след 17:00, когато бе звънял на сина си Чад. Разговорът им бе продължил осем минути. Получил три повиквания от жена си на следващата сутрин — след като вече бил мъртъв. Дебора Ървинг се е разтревожила и започнала да го търси. Всеки път оставяла съобщения на съпруга си да й се обади.

Бош пое управлението на видеото и пусна отново записа на регистрирането. После продължи напред, като използваше бутона за бързо превъртане, за да прескочи нощните часове, когато на рецепцията не се случваше нищо. На Мади накрая й омръзна и се обърна да спи.

— Може да се наложи да изляза — каза й той. — Ще се справиш ли?

— Пак при Ана ли отиваш?

— Не, май ще трябва да прескоча до хотела. Добре ли ще си?

— Разбира се. Нали си имам глок.

— Вярно бе.

Предишното лято Бош я беше обучавал на стрелбище и смяташе, че тя разбира от безопасно боравене с оръжие и стрелба — всъщност следващата седмица предстоеше първото й състезание. По-важно от уменията й беше разбирането на отговорността, която вървеше с оръжието. Бош се надяваше никога да не й се налага да използва пистолета извън стрелбището, но ако случайно се наложеше, тя щеше да е готова.

Остана на леглото до нея и продължи да гледа записа. Не видя нищо, което да го заинтригува или да го накара да провери по-подробно. Накрая реши да не излиза.

След като приключи с диска, стана тихо, изгаси лампата и отиде в дневната. Смяташе да премине към разследването на смъртта на Лили Прайс. Отвори куфарчето и извади папките, които беше взел следобед от Щатската комисия за пробации и предсрочно освобождаване.

Клейтън Пел имаше три присъди като възрастен. Ставаше въпрос за сексуално мотивирани престъпления, които ескалираха в продължение на десетте години непрекъснати сблъсъци с правозащитната система. Започнал на двайсетгодишна възраст с непристойно разголване, преминал към незаконно принудително задържане и непристойно разголване на двайсет и три, а три години по-късно последвал големият удар — отвличане и изнасилване на дете под дванайсетгодишна възраст. Получил пробация и окръжен затвор за първите две престъпления, но излежал шест от десетте години в щатския затвор „Коркоран“ за третото нападение. Именно там съкилийниците му изпълнили своята варварска присъда.

Бош прочете подробностите около престъпленията. Във всички случаи жертвите били момчета на възраст между осем и десетгодишна възраст. Първата жертва била детето на съсед. Вторият път Пел хванал за ръката едно момче от детската площадка и го отвел в някаква тоалетна наблизо. Третото престъпление включвало издебване и по-стратегическо планиране. Жертвата била момче, което слязло от училищния автобус и се прибирало у дома (само на три преки от спирката), когато Пел приближил с микробуса и спрял. Обяснил на момчето, че е от училищната охрана, и му показал значка. Казал му, че се налага да го откара до дома, защото в училището е станал инцидент, за който трябвало да уведоми родителите му. Момчето го послушало и се качило. Пел го откарал на някаква поляна и го изнасилил няколко пъти в микробуса, след което го освободил и се махнал.

Не оставил ДНК върху жертвата и бил заловен само защото пресякъл на червено, когато напускал квартала. Една камера заснела номера на микробуса на кръстовището минути преди да открият замаяното момче на няколко преки по-нататък. Поради досието му подозренията паднали върху Пел. Жертвата го разпознала на очна ставка и било повдигнато обвинение. Но идентифицирането, както често се случва при деветгодишни деца, било несигурно и предложили сделка на Пел. Признал се за виновен и получил десетгодишна присъда. Вероятно смятал, че се е измъкнал леко, до деня, когато бил притиснат в пералнята на затвора, задържан и кастриран с клещи.