Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Записвате ли? — попита той.

— Съобщението ви се записва, господине. Какъв е ва шият спешен случай?

— Казвам се Стоун Барингтън, бивш полицай. Съобщавам за извършено убийство в мансардния апартамент на… — потърси с очи наоколо, откри разписка за плащане на газ и продиктува адреса. — Убитата се казва Сюзан Бийн, бяла, тридесет и две годишна. Трябва да изпратите полицаи от отдела за разследване на убийства и съдебен следовател.

— Прието, господин Барингтън — А… кажете на полицаите, че вероятният престъпник е мъж, без автомобил, по всяка вероятност е все още някъде наблизо.

— Прието. Патрулът тръгва.

Стоун затвори телефона и веднага набра номера на мобифона на Дино.

— Бакети слуша — чу гласа на приятеля си. По долитащия от слушалката шум си даде сметка, че още не си беше тръгнал от партито.

— Обажда се Стоун. Насадих се на убийство, на около три квартала от партито. — След това му продиктува адреса от разписката за газ.

— Обади ли се на 911?

— Да.

— Ще дойда възможно най-скоро.

— Мисля, че в момента на моето идване престъпникът се е намирал в блока. Обзалагам се, че все още е някъде наблизо.

— Ще огледам внимателно. Не пипай нищо на местопрестъплението, Стоун, остави това на моите хора.

— Съгласен.

— Тръгвам моментално.

Стоун затвори телефона, приседна на един стол до масата за вечеря и се опита да не мисли за това, което беше станало в съседното помещение. Беше потресен. През годините на работата си като полицай от отдел „Убийства“ беше видял доста мъртъвци, но нито веднъж не му се бе случвало жертвата да го целуне минути преди смъртта си.

Първи пристигнаха детективите. Стоун ги въведе в апартамента и ги придружи до кухнята. „Тя е тук“ — каза, след което се върна на мястото си до масата. Полицаите влязоха в кухнята, но мигом се върнаха. Единият беше здравеняк, над метър и деветдесет, а другият. — доста по-нисък, но набит, с червендалесто лице.

— Стани — каза му по-ниският.

— Какво?

— Стани!

Стоун се изправи на крака.

Ниският полицай заби едно дясно кроше в челюстта на Стоун.

Стоун се завъртя, падна върху масата и преди да се усети, двамата полицаи се хвърлиха отгоре му и щракнаха белезниците.

— Какво правите, по дяволите? — ядоса се Стоун.

Вдигнаха го да седне на стола, след което ниското ченге го удари отново.

— Мръсен убиец! — кресна му ниският, но този път здравенякът го възпря.

— Кротко, Мик — каза. — Ще го насиниш, а ние не обичаме да оставяме следи.

Стоун седеше безмълвен.

— Защо си я убил? — попита ниският заплашително.

— Не съм я убивал, заварих всичко така, както го виждате и вие — отговори Стоун.

— Тогава защо целият си изцапан с нейната кръв? — попита ниският и отново замахна с юмрук.

Високият детектив улови китката му и каза спокойно:

— Не ме принуждавай да ти слагам белезници, Мик.

Ниското ченге му отвърна с убийствен поглед:

— Само да посмееш!

— Стой настрана от него — заповяда високият.

Другият неохотно се отдръпна.

— Моите извинения, господине — каза едрият полицай. — Аз съм детектив Андерсън, това е детектив Кели.

— Той извади бележника си. — Как се казвате?

— Стоун Барингтън.

Андерсън вдигна очи от бележника и попита:

— Господин Барингтън, бихте ли ми казали какво се е случило тук?

— Отидох да взема храната от китайския ресторант и когато се върнах тук, я намерих така, както я виждате сега. В кухнята се подхлъзнах и паднах — затова съм целият в кръв. След това се обадих на 911.

— Мръсен лъжец! — викна Кели и отново се хвърли към Стоун.

Андерсън го сграбчи за реверите и го притисна към стената.

— Повече няма да те предупреждавам, Мик!

Някой почука силно отвън.

— Иди да отвориш — каза Андерсън на партньора си и го изблъска към вратата.

Кели я отвори рязко и в стаята влезе Дино Бакети.

— Къде е убитата? — попита той.

— Там е, лейтенант — Кели посочи с ръка към кухнята.

— Добре ли си, Стоун? — обърна се към него Дино.

— С белезници на ръцете — отговори Стоун.

— Кели, свали му белезниците — нареди Дино.

— Ама, лейтенант…

— Прави каквото ти казвам.

Кели извади от джоба си ключовете и махна белезниците.

Стоун се изправи и разтри китките си, а после повали на пода Кели с юмручен удар в носа.

— Всичко е наред — каза Дино, — успокойте се. — Кели с мъка се изправи на крака, от носа му течеше кръв, но това не му попречи да налети на Стоун. Дино го удари с отворена длан по челото и го просна отново на пода.