Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Да.

— Хайде да отидем да я вземем.

Хвана я под ръка и за миг си помисли, че постоянната му болка беше изчезнала. Е, поне малко, не изцяло.

Поведе я към изхода, като се стараеше да избегне сбогуването с домакините. Дино му намигна тайно на изпроводяк. Миг след това двамата излязоха на улицата.

— Почти единадесет часът е — погледна часовника си Стоун. — Не зная дали по това време ще намерим тук някъде отворено заведение.

— Живея само на две пресечки оттук — каза тя, — а наблизо има приятен китайски ресторант, от него можем да си поръчаме храна за вкъщи.

— Чудесно — съгласи се той.

— Е, не е чак чудесна, но ти я доставят вкъщи.

— Нямах предвид китайските специалитети.

Крачеха бавно и разговаряха. Стоун с удоволствие слушаше нейния нисък и мелодичен глас.

— Спомням си, че работите като адвокат, но съм забравила за коя фирма.

— Аз съм адвокат на свободна практика.

Тя се засмя.

— В „Йейл“ ни учеха, че на свободна практика всъщност означава, че не искат да те вземат на работа в сериозна адвокатска кантора.

— Сигурно е така, но аз имам извинението, че съм работил четиринадесет години като полицай и сравнително късно преминах от прилагането на законите към адвокатурата. Сега съм юридически съветник на „Удман и Уелд“, но си имам самостоятелен офис.

Тя се намръщи.

— Звучи малко странно, нали?

— Така е, не споря.

— А, разбрах — значи ти им вършиш мръсната работа, тази, с която самите те не смятат за необходимо да се заемат.

— Бързо схващаш.

— Точно така казват за мен в окръжната прокуратура: „Сюзан Бийн е много бърза.“ Но и не само това се говори за мен.

Спряха, за да изчакат зелената светлина на светофара.

— И какво друго казват за теб?

— Някои смятат, че съм живата съвест на службата, а други — че съм таралеж в гащите. Всъщност си мисля, е това е почти едно и също нещо. — По какво работиш сега? — Бях първа помощничка на Мартин Бруъм на процеса по делото на Данте — отговори тя. — Моите поздравления — каза Стоун, — постигнахте голяма победа.

— Има такова нещо.

— Като че ли не си много доволна от това.

— Напротив, много съм доволна, че спечелихме — каза. — Само дето не съм очарована от начина, по който го направихме.

Понечи да я попита какво по-точно иска да каже, но точно тогава стигнаха до нейния блок. Тя потърси ключовете за входната врата и отключи. В асансьора натисна копчето за последния етаж, белязано с буквите МА.

— О, луксозна мансарда — отбеляза Стоун. — Доста луксозно жилище за адвокат от окръжната прокуратура.

— Не, просто мансарден апартамент на дванадесетия етаж, това е единственото значение на инициалите.

Асансьорът спря на последния етаж и тя отключи вратата на апартамента си. Беше малък — всекидневна със столова, спалня и кухня. Малка тераса гледаше към улицата, но отсрещната висока сграда закриваше всякакъв поглед към небето.

Тя отиде в кухнята, извади от едно чекмедже лист с менюто на ресторанта и се настани до телефона.

— Доверяваш ли се на моя избор? — попита.

— Разбира се, само моля да не е много люто.

Тя набра номера на заведението и продиктува поръчката. Замълча за малко и после закри с длан слушалката:

— Казват, че момчето, което доставя храната, не е на работа тази вечер. Ще имаш ли нещо против да отидеш да я вземеш? Много близо е.

— С удоволствие — отговори Стоун.

— След колко време? — попита тя отново. — Двадесет минути, добре — и затвори телефона. — Да ти дам нещо за пиене? Двадесет минути всъщност означава след по ловин час.

— Чаша вино, може ли?

Тя извади бутилка шардоне от хладилника и я подаде на Стоун, заедно с тирбушон.

— Отвори го ти, аз съм доста вързана в ръцете.

Стоун отвори бутилката и наля вино за двамата. Съблече сакото си и го метна върху фотьойла; после двамата се настаниха на дивана.

— Доста неща поръча — каза Стоун.

— Такава съм, карам предимно на остатъците от поръчките за вкъщи — отвърна тя. — Така, та каква завладяваща мръсна работа вършиш за „Удман и Уелд“ в момента?

— Едно дело за нанесени телесни повреди — отговори.

— Мръсната работа далеч невинаги е завладяваща.

— Интересно ли е делото?

— Ни най-малко. Дъщерята на един клиент на „Удман и Уелд“ е пострадала в автомобилна злополука, но застрахователната компания на виновния за катастрофата шофьор отказва да изплати обезщетение за понесените от нея болки и страдания.

— Това е обикновената им практика.