Стюарт Вудс - Подозренията убиват

Кели се намеси:

— Но защо убиецът е запалил отново газта, преди да излезе, а? Защо ще го прави?

— За да ни заблуди за последователността на събитията във времето — обясни Стоун. — Искал е да ни накара да мислим, че е напуснал апартамента веднага след като я е убил. Вероятно ни е проследил от къщата на Бруъм дотук или поне е тръгнал подире ни, докато сме вървели насам.

— Да си забелязал някого? — попита Дино.

— Не, но предполагам, че ни е проследил, изчакал е да изляза и след това се е качил нагоре.

— А как е успял да влезе тук? — попита Кели.

— Просто е позвънил и тя може би си е помислила, че съм аз, независимо че ми беше дала ключ за входната врата.

— Смяташ, че тя му е отворила?

— Възможно е той да я е изблъскал със сила, но не е изключено тя да го е познавала — каза Стоун.

— Добре де, а той откъде накъде ще знае кога ще се върнеш ти? — попита Кели.

— Въобще не е знаел, мислел е, че съм си тръгнал и няма да се връщам. Имал е късмет. Мога да се обзаложа, че той е влязъл в асансьора точно в момента, когато съм го повикал. Сигурно се е уплашил.

— Възможно е — замислено изрече Дино. — Анди, нареди на патрулните да разпитат всички живеещи в блока. Да изяснят точно кой и кога е влизал или излизал.

— Слушам, лейтенант — каза Андерсън.

— Мисля, че вече е време да събудя Мартин Бруъм — заключи Дино, поглеждайки часовника си.

— Онзи тип от окръжната прокуратура ли? — попита Кели. — Защо?

— Бих искал да хвърля един поглед на нейния офис — отговори Дино. — Тръгвай, Стоун, ще те закарам у вас.

Не можем да те оставим да се разхождаш по улиците целият в кръв, на бърза ръка ще те арестуват. — После се обърна към Кели: — Извини се на господин Барингтън за държанието си.

Лицето на Кели стана моравочервено.

— Извинявам се — каза. — Помислих, че вие сте престъпникът.

— Би трябвало да знаеш, Мик — каза Андерсън, — че господин Барингтън е бивш детектив от 19-то полицейско управление — беше партньор на лейтенант Бакети.

Кели помръкна.

— Наистина съжалявам — произнесе със сведени очи.

— Съжалявам за носа ти — отвърна Стоун, като се погрижи думите му да не прозвучат прекалено сериозно.

Стоун се събуди от звъна на телефона.

Обърна се в леглото и погледна с полуотворено око към часовника. Едва минаваше десет. Понадигна се, колкото да се опре на лакът. Беше будувал до четири сутринта, заседналият в главата му образ на убитата Сюзан Бийн не му даваше мира. После неусетно се беше унесъл и проспал цялата сутрин. Вдигна слушалката на телефона.

— Ало.

— Дино е.

— Добро утро.

— Можа ли да поспиш?

— Малко. Откри ли нещо в кабинета на Сюзан?

— Там цареше идеален ред, също като в апартамента й. Никой не би могъл да твърди, че нещо липсва. Бруъм беше доста разстроен. Изглежда, че е бил твърде привързан към нея.

— Нещо по убийството?

— Нищо ново засега. Освен че единствено престъпникът е ползвал асансьора в сградата, тъй като никой от живеещите в блока не е излизал по това време.

— Макар че това не ни помага.

— Не. Няма нито отпечатъци, нито други улики.

— Той сигурно е бил здравата изпръскан с кръв — каза Стоун.

— Прав си, но патрулните не са засекли никого наблизо. Има обаче още нещо.

— Какво?

— Къде е Алма?

Алма беше секретарката на Стоун, работеше при него от самото начало на адвокатската му кариера, след като напусна полицията.

— Трябва да си е в офиса — отговори Стоун.

— Обади й се долу, без да прекъсваш връзката с мен — каза Дино.

Стоун натисна копчето за изчакване на телефона и набра вътрешния номер на Алма. Никой не отговори.

Той включи отново Дино:

— Не отговаря. Снощи писа до късно мой материал по делото, не изключвам да се е успала тази сутрин.

— Късно снощи, след полунощ, докато ние сме били в апартамента на Бийн, по алеята до вашия блок е била нападната жена. Според описанието възможно е да е била Алма. Ударена е по главата с нещо като чук.

Стоун стана от леглото.

— Къде се намира тя сега? В какво състояние е?

— В болницата „Ленъкс хил“, изглежда доста зле. Алма има ли роднини?

— Само една сестра — живее в Уестчестър — отговори Стоун.

— Жертвата няма никакви лични документи, но е с часовник „Картие“, прилича на този, който ти преди време подари на Алма.

— Веднага тръгвам към „Ленъкс хил“ — каза Стоун.

— Обади ми се, ако наистина е Алма — поръча Дино и затвори телефона.

Стоун се приготви набързо, даде изцапаните си с кръв дрехи на домашната прислужничка да ги занесе на химическо чистене, после взе такси до болницата „Ленъкс хил“ и застана пред гишето за информация.