Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— А теб какво те чака в офиса, след като изпратихте Данте в затвора?

Тя въздъхна.

— Нямам представа. Мисля си, че трябва да се откажа. Тази работа ме изхабява, разбираш ли?

— Мисля, че те разбирам, но Мартин Бруъм сега изглежда в период на възход. Няма ли да те вземе със себе си? — О, да, но самата аз не съм убедена дали искам това.

Струва ми се, че съм била твърде голяма идеалистка, когато започнах работа в кабинета на окръжния прокурор. Тогава си мислех, че става дума за борба на добрите срещу лошите. А сега вече хич не съм сигурна дали изобщо има добри хора — Животът е една сива зона — каза Стоун.

— Сива като дървени въглища и става непрекъснато все по-черна — засмя се тя. — Питах ли те вече дали си женен?

— Не. Не съм.

— Разведен?

— Пак не.

— Заклет ерген? Божичко! Да не си гей?

— Пак не.

— Защо не си се женил никога?

— Сигурно просто съм имал късмет. — От доста време насам използваше този стандартен отговор по въпроса.

— А ти?

— Стара мома на тридесет и две — отвърна тя.

— Предполагам, че не поради липса на предложения.

— Така е — каза със странен поглед. — Мога ли да те целуна?

Стоун се засмя:

— И друг път са ме целували, но никога досега не са ми искали разрешение.

— Мога ли?

— Въпросът е излишен.

Тя се наведе над него, докосна с пръсти лицето му и го притегли към себе си.

Устните й бяха плътни и търсещи, езикът й проникваше от време на време в устата му. Той я обгърна и притисна към себе си, но тя се освободи от прегръдката му и погледна часовника си.

— Аха, вечерята ни вече изстива — Изправи се и му подаде връхната дреха. — Продължението ще следва след китайските специалитети. Аз ще наредя масата и ще направя чай, а ти побързай.

Стоун навлече шлифера си.

— Ето — каза тя, вземи моите ключове, за да не ти се налага да ми звъниш и да ти отварям.

Стоун прибра връзката в джоба си, целуна Сюзан и излезе. Ресторантът беше на пресечка и половина от сградата. Там му се наложи да почака още малко, докато приготвят поръчката. Най-сетне му я подадоха в голям хартиен плик. Разплати се, излезе от ресторанта и с бърза крачка взе разстоянието до блока на Сюзан. Прекоси фоайето и повика асансьора. Светлинките на таблото показваха, че се намира на най-горния етаж. Асансьорът са задвижи бавно. Във всички тези ниски блокове асансьорите са много бавни, помисли си Стоун. Асансьорът спря на шестия етаж, потегли отново и най-сетне отвори врати пред него. Стоун натисна копчето за мансардния етаж и кабината запълзя нагоре.

В апартамента се чуваше музика, а от кухнята идваше силно свирене — явно от кипналата вода в чайника.

Стоун остави плика с храната на масата, захвърли шлифера си и закрачи към свирещия чайник. Лампата в кухнята не беше запалена, единственото оскъдно осветление идваше от лампиона в хола. Потърси пипнешком ключа за осветлението, но не можа да го намери. Тръгна слепешката към печката, за да спре газта. Сюзан сигурно е в банята, каза си наум. Сега вече беше съвсем близо до целта си, чайникът свиреше непоносимо силно.

Направи още една крачка и ненадейно се подхлъзна.

Тупна тежко на пода и изохка от болката в лакътя. Опря се на ръката си; за да се изправи, но подът се оказа хлъзгав и той падна повторно. Сигурно е разляла нещо, помисли си. Чайникът продължаваше да пищи.

Успя да се хване за кухненския плот, изправи се на крака и спря газта. Пищенето постепенно заглъхна. Тръгна назад към вратата на кухнята, без да пуска плота.

Зашари отново по стената за електрическия ключ, този път го напипа и включи осветлението.

Погледна ръцете си и се слиса от гледката — целите бяха изцапани с червена боя. Продължи да се държи, за да не се подхлъзне отново, и съвсем бавно се обърна и погледна към кухнята. Целият под беше залят с нещо червено, но не беше боя.

Близо до стената видя Сюзан Бийн — просната по гръб и вперила неподвижни очи в тавана. На гърлото й зееше грозна рана. Той направи крачка към нея, коленичи и улови с пръсти китката й, за да напипа пулса. Не долови абсолютно нищо. Даде си сметка, че вече е късно и за опити за изкуствено дишане. Всичко беше свършено, главата й беше почти изцяло отрязана.

Стоун бързо се изправи на крака, като използва за опора каквото му попадна под ръка. Стигна до телефона в кухнята и започна да набира номера на мобифона на Дино, но бързо се отказа.

— Не — каза на глас и набра 911.

— Какъв е вашият спешен случай? — отговори женс ки глас.