Том Клэнси - Под обсада

Барон продължаваше да държи ръката на Даунър. От лицето му личеше, че е бесен.

— Трябваше да те бутна в обратната посока — тросна се уругваецът.

Даунър го изгледа кръвнишки.

— Дрън-дрън. Трябваше не да ме буташ, а да ме похвалиш за точния мерник.

— Долу не млъкна. Само ме разсейваше — продължи да бълва змии и гущери Барон.

Пусна ядно ръката на австралиеца.

— Но пак не ти дойде умът в главата — заяде се и Даунър. — Познавам войници, които и насън ще свършат онова, което ти направи с триста мъки.

— Ами тогава следващия път се хвани с тях — изръмжа уругваецът.

— Я престанете! — подвикна през рамо Вандал.

Двамата с Георгиев видяха как полицейският хеликоптер се разбива в сграда край реката и се взривява. След миг чуха и приглушен тътен. Заеха се да затварят вратата.

— Нахалник — изруга Барон. — Ето с кого съм се хванал! С един надут австралийски пуяк.

Тъкмо Георгиев и Вандал да затворят входа, и Ренолд Даунър блъсна с все сила Барон. Беше го сграбчил така, че пръстите му бяха хлътнали в гръдните мускули на по-дребния мъж. Завъртя го и го затика към все още зеещия отвор, а уругваецът изкрещя от болка и ужас, забелязал, че главата и раменете му висят над Париж.

— Майко мила! — простена със сетни сили той.

— До гуша ми дойде от теб! — изкрещя австралиецът. — Вече седмици наред ми лазиш по нервите.

— Стига! — подвикна Вандал и изтича при мъжете.

— Какво толкова съм направил! Просто казах какво мисля — заоправдава се Даунър. — И не вдигай пара! Свърших си работата! Свалих вертолета! Какво повече искаш!

Вандал застана между двамата.

— Разкарай се оттук! — подвикна французинът и сграбчи с лява ръка Барон за китката, а с дясното рамо изтика австралиеца.

Даунър дръпна Барон вътре в хеликоптера и сам отстъпи назад. Обърна се към чувалчетата, струпани в другия край на кабината. Георгиев побърза да затвори вратата на отвора.

— Хайде, успокойте се — подкани тихо Вандал. Всички сме превъзбудени. Но се справихме успешно. Сега най-важното е да доведем нещата докрай.

— Ако може, без да се караме и заяждаме един с друг — подметна Барон.

Трепереше от гняв и страх.

— Разбира се — подкрепи го французинът.

— Кой се заяжда! Ти, а не аз! — процеди през зъби Даунър.

— Престанете де — скастри ги пак Вандал и както стоеше между австралиеца и уругваеца, стрелна с поглед Даунър. — Ще напомня и на двамата, че за да приключим с този етап от операцията и да започнем следващия, имаме нужда от уменията на всички членове на групата. Дотук се справихме добре. Ако и занапред внимаваме, всичко ще мине по ноти. — Той се извърна към Барон. — Дори и някой да е чул гласа му, съм сигурен, че вече ще сме напуснали страната, докато се досетят на кой точно австралиец е този акцент.

— Кой австралиец с опит на командос би се нагърбил с такава задача — изстреля Барон.

— Пак няма да ни намерят, ще им се измъкнем под носа — увери го французинът. — Дори и да са чули Даунър, полицията тепърва ще се свърже с Интерпол, който пък на свой ред ще търси съдействие от властите в Канбера. Още преди да са съставили списъка на заподозрените, ще се намираме много далеч оттук. — Той се дръпна предпазливо от двамата мъже. Погледна си часовника. — След десет минути кацаме. А до девет часа отново ще излетим. — Насили се да се усмихне. — Сега вече нищо не може да ни спре.

Барон погледна на кръв Даунър. Извърна очи и ядосан, приглади отпред униформата си.

Даунър въздъхна тежко и се взря във Вандал. Французинът беше прав. Наистина се бяха справили блестящо. Бяха задигнали парите, необходими им за подкупи, за самолет и документи, без които не можеха да осъществят следващия етап от операцията — после вече щяха да бъдат богати.

Вандал се поотпусна и отиде при пилотската кабина. Барон обърна гръб на Даунър, който, без да го забелязва, се разположи върху чувалчета с парите. Беше си кибритлия — бързо се палеше, но и бързо му минаваше. Вече се беше поуспокоил и не се ядосваше на Барон или на себе си, задето е избухнал.

Георгиев заключи вратата и също отиде в пилотската кабина. Докато минаваше покрай австралиеца, дори не го погледна. Но го направи не нарочно, а по навик, останал му от годините, когато бе работил за ЦРУ и когато беше много важно да си останеш анонимен.

Вандал седна отново до пилота, за да следи полицейските честоти. Георгиев застана зад него, на отворената врата на кабината. Барон гледаше през прозорчето.

Даунър затвори очи. Беше му приятно да усеща вибрациите на пода — успокояваха го. Още по-приятно му бе да си лежи върху леглото от банкноти. Не се дразнеше дори от тътена на витлото.