Том Клэнси - Под обсада

— Ето го! — провикна се с цяло гърло Георгиев.

Едрият като канара мъж сочеше на югозапад. Но и без него Даунър беше забелязал полицейския хеликоптер. Летеше на височина около шестстотин метра и отстоеше от тях приблизително на осемстотин метра. Както и беше очаквал Вандал, синьо-белият вертолет беше от специалните части на френската жандармерия.

Той описа широка дъга надолу и се понесе право към тях. Отрядът за бързо реагиране на специалните части щеше да се придържа към обичайния за такива случаи ред. Щеше да опита да се свърже с тях по радиостанцията, а след като те не отговореха, щеше да поддържа постоянна връзка с полицаите долу на земята. Дори и да разполагаха с оръжие среден обсег, ченгетата надали щяха да свалят хеликоптера — все пак той летеше над града и пренасяше един милион долара в брой. А щом се приземеше, щяха да го наобиколят и долу на земята, и във въздуха.

Вандал знаеше, че в полицейското управление на Париж разчитат на радарите на двете столични летища — „Шарл де Гол“, което се падаше на североизток, в Роаси ан Франс, и „Орли“ на юг. Знаеше и че ако вертолетът им се сниши под триста метра, радарите вече не могат да го засекат заради смущенията от околните сгради. Затова и французинът каза на Сазанка да се спусне на триста метра височина.

Полицейският хеликоптер се приближи. Отдолу се стрелнаха сградите по северния бряг на Сена. Вдясно, от другата страна на реката Даунър съгледа Айфеловата кула, която се възправяше като призрачна паяжина в сутрешната омара. Летяха на едно равнище с върха на кулата.

Преследващият ги вертолет се приближи още повече и вече отстоеше само на четиристотин метра. Продължаваше да лети доста по-високо от другия хеликоптер. Гранатохвъргачката беше с обсег триста метра. Според дигиталния мерник Даунър още не можеше да го уцели. Той погледна нагоре към Георгиев. И Вандал, и българинът смятаха, че почнат ли да разговарят по радиостанциите или клетъчните телефони, веднага ще ги засекат. Затова трябваше да си общуват по старата изпитана десетопръстна система.

— Прекалено далеч съм! — изкрещя австралиецът от площадката.

Българинът сви на фуния месести длани и се провикна:

— Колко да се приближим?

— Изкачете се шейсет метра и се дръпнете деветдесет метра назад!

Георгиев кимна. Наведе се и отвори вратата между предното помещение на хеликоптера и пилотската кабина. Каза на Сазанка какво е поискал Даунър.

Японецът намали скоростта и се извиси. Даунър наблюдаваше през мерника полицейския вертолет. Вече се изравняваха на височина с него, разстоянието между двете машини се бе скъсило. От силата на витлото площадката се люшкаше нагоре-надолу и току отскачаше назад. На австралиеца не му беше никак лесно да се прицели.

Нагласи отново мерника така, че да вижда през него кабината на полицейския вертолет. Оптиката на гранатохвъргачката не увеличаваше целта. Въпреки това Даунър забеляза, че някой стои прав в пилотската кабина, между първия и втория летец, и наблюдава с бинокъл другата машина. Сега, след като двата хеликоптера се бяха изравнили, ченгетата сто на сто щяха да видят Даунър.

Той нямаше и миг за губене.

Приклекна на площадката и се сви възможно най-близо до задния напречник, за да не изгуби равновесие от отката. Отново взе на мушка кабината на преследвачите. Не беше задължително изстрелът да е красив, бе достатъчно да е точен и да уцели неприятелския хеликоптер. Австралиецът натисна с все сила неподатливия спусък на гранатохвъргачката.

Гранатата изхвърча със съсък от цевта. От изстрела площадката се разклати и Даунър се озова при мрежата. Изтърва гранатохвъргачката, която тупна с трясък върху площадката. Въпреки това успя да види как гранатата описва тъничка белезникава следа по небето.

Тя летя някакви си три секунди. Уцели кабината откъм лявата страна и се взриви сред ярко валмо червено-черен пушек, прорязан в средата от тънички огнени езици. Носещото витло разсея дима и парчетата стъкло, отхвръкнали нагоре. След миг вертолетът климна надясно и хлътна надолу. Последва втори взрив. Екипажът или бе загинал, или не бе в състояние да предприеме нещо, понеже машината се устреми шеметно към земята. Даунър си помисли, че прилича на разкъсано от едната страна перце за федербал.

Междувременно Георгиев натисна копчето, с което се вдигаше въжето на площадката. Даунър се озова при отворената врата на вертолета. Връчи на българина гранатохвъргачката, а Барон му подаде ръка, за да го изтегли. Вандал помогна на Георгиев да придърпа площадката и да я вкара вътре.