Том Клэнси - Оперативен център

Настъпи кратко мълчание.

— Сеул О-майо, какъв човек с превръзка?

— Този, който е пренесъл бойния газ.

— Нямаше такъв човек.

— Госпожице Чон — намеси се Худ, — моля, кажете им да изчакат. Ще се опитам да открия майор Ли и ако успея, вашите ще трябва да действат бързо и да го спрат.

— Боб, имаме ли снимка на майор Ли?

— Да, в досието му…

— Веднага я изпрати в НРЦ, а после елате тук с Лоуъл Кофи, Маккаски и Макол.

След това Худ се обади на Винс в НРЦ.

— Стив, Боб Хърбърт ще ти изпрати една снимка. Този човек може би все още се намира от северната страна на демилитаризираната зона в Панминжон. Искам да го намерим. Провери първо района около сградата за съвещания. Насочи два сателита.

— Министър Колон е разрешил да ви дадем още един сателит, така ли?

— Щеше, ако го бяхме помолили — сухо отвърна Худ.

— Така си и знаех. Снимката на тоя тип вече започна да излиза. Обектът сам ли ще бъде?

— Вероятно. Сигурно е облечен в южнокорейска военна униформа. Искам да виждам пристигащите снимки.

— Задръж така.

Худ чу как Винс нареди да насочат още една сателитна камера към района и зададе височината. После вкараха снимката на Ли в компютъра на сателита. Той щеше да претърси зоната и ако намери човек с подобни черти, да го обгради със синьо.

Появи се покривът на сградата за съвещания. Ли не беше там, пък и часовите на кулите щяха да го забележат. След 4,4 секунди вторият сателит изпрати снимка на района пред сградата и колите, чакащи край входа. Генерал Хон Ку навярно се намираше в джипа.

Боб Хърбърт пристигна с количката си, следван от Марта, Кофи, Маккаски и Ан Ферис. Худ имаше усещането, че Ан е дошла не толкова, за да наблюдава развитието на събитията, колкото за да наглежда него. Непрестанните й грижи го караха да се чувства неудобно, но някак странно приятно. Още помнеше докосването на ръката й върху рамото си.

— Даръл, защо Хон Ку просто си седи в колата? — попита Худ. — Вече трябва да е научил какво е станало.

— За тях това не би имало значение — отговори вместо него Марта. Даръл я изгледа не особено любезно. — Севернокорейците няма да се откажат от празненството само защото рожденикът е застрелян. Много обичат да изглеждат непоклатими. Нали знаеш идеологията на президента Ким Ир Сен за „чучхе“ — опората в самите себе си.

— Генералът сигурно ще се възползва от случая, за да направи някакво политическо изявление — предположи Ан.

— Например как са били нападнати и са проявили огромен самоконтрол, като не са отговорили на провокацията — довърши Марта.

Даръл вдигна отчаяно ръце и седна на мястото си.

Худ гледаше напрегнато продължаващите да пристигат снимки в горната лява и долната дясна част на екрана. Из стаята се носеше бръмченето на харддиска, който запаметяваше всяка нова снимка. Кодът в долната дясна част на всяка от тях — поредният номер, последван от „Ш“, тоест „Първо преминаване“ — даваше възможност лесно да бъдат намирани. Компютърът можеше също да ги увеличава, да ги прави поясни или по-светли, дори да променя зрителния ъгъл въз основа на информацията, съдържаща се в снимката.

— Задръж 17-1П — нареди рязко Худ и се изправи на стола си. — Самотната фигура зад дърветата на около стотина метра от колите…

Боб и Даръл се приближиха.

— Лицето му не се вижда заради клоните — каза Винс. — Чакай да преместя малко камерата.

Малко означаваше хилядни от сантиметъра, които умножени по разстоянието между земята и сателита, щяха да дадат разлика в ъгъла от около половин метър.

Новата снимка веднага започна да излъчва синьо сияние.

— Право в десетката! — възкликна Винс. — Насочвам към него и другия сателит.

— Не. Трябва ми общ план на целия район — дай ми го от около половин километър.

— Готово.

Худ взе слушалката на втория телефон. На следващата снимка Ли беше вече леко извърнат към колата на генерала. Худ изпита същото странно усещане, както когато гледаше записа от убийството на Кенеди — всичко става пред очите ти, а не можеш да го спреш.

Пристигна следващата снимка — Ли излизаше иззад дървото.

— Госпожице Чон, чувате ли ме? — попита Худ. — Кажете на вашите хора, че онзи офицер се подава иззад един дъб на около сто и тридесет или четиридесет метра северно от зоната за съвещания. Според нас се кани да нападне генерал Хон Ку. Да го спрат на всяка цена.

— Разбрано. — Ким предаде съобщението.