Том Клэнси - Хаос

— Имаш предвид хората от вътрешното обкръжение на Доминик? — Нанси кимна.

— Вярвам ти — каза Худ. — Въпросът е какво ще правим?

Клетъчният му телефон иззвъня и той се обади.

— Да?

— Пол, Даръл се обажда. Можем ли да говорим?

— Да.

— Срещнах се с Лиз и Майк — продължи Маккъски — и тримата единодушно стигнахме до заключението, че този тип е точно човекът, когото търсиш. И при това достатъчно могъщ, за да избегне всякакъв арест.

— Обясни.

— Изглежда, използва мрежа от банки, за да пере пари и да финансира човеконенавистнически групи по целия свят. Законът само души около него, без да посмее да го захапе. Междувременно по всичко изглежда, че се кани да внедри един нов джойстик, който да помага на играча в усещането, че онова, което вижда на екрана, е самата реалност.

— Ако съм те разбрал правилно, този джойстик е съвместим с човеконенавистническите игри.

— Разбира се — отвърна Маккъски. — Но най-спешният ни проблем не е в това. Екипът на „Чиста нация“, който беше спипан тази сутрин, може да е бил нагласен. Изглежда така, сякаш те и тези игри са част от един по-голям план да хвърлят американските градове в пожара на расовите сблъсъци. И пак нямаме сигурни доказателства. Само няколко мъгляви звена и шести чувства.

— Шестите ни чувства обикновено се отнасят до парите — каза Худ. — Има ли признаци, че тук става дума за предварително съставен план с график?

— Трудно е да се каже. Медиите са се съсредоточили върху „Чиста нация“ и според нас те ще използват максимално ситуацията.

— Разбира се, че ще го направят — каза Худ.

— А игрите са готови за разпращане — каза Маккъски.

— Ако това е координирано усилие, координаторът няма да позволи на страха да заглъхне. Един-два удара срещу чернокожите и общностите няма да се надигнат, те просто ще избухнат. Току-що разговарях с колегите в Бюрото. Единодушни сме, че в сценария на възможно най-лошия вариант инцидентите могат да нараснат лавинообразно само за дни, ако не и за часове.

Худ не си направи труда да запита как един самотен чуждестранен бизнесмен е могъл да извърши толкова много черни дела срещу американската държава, без да бъде открит. Знаеше отговора. Доминик притежаваше пари, автономност и търпение. С пари и търпение японската секта „Аум Шинрикьо“ бе успяла да се загнезди в един офис в Манхатън от 1987 до 1995 година, купувайки всичко — от компютърно оборудване и лазерна система, способна да измерва плутоний, до няколко тона стомана за производство на ножове. Всичко това щеше да бъде използвано, за да се подпомогне избухването на война между Япония и Съединените щати. Макар и избухването на такава война да беше невъзможно, ядреното разрушаване на някой американски град можеше да се постигне много лесно, ако следователите от комисията по постоянни разследвания към Сената, съвместно с ЦРУ и ФБР, не бяха успели да се внедрят в сектата и да арестуват членовете й.

— Какви са шансовете да спрем всичко това от ваша гледна точка? — запита Худ.

— Докато не узнаем какви са амбициите на този човек и дори специфичните му цели, не мога да бъда сигурен.

— Но ти мислиш — или чувстваш, — че всичко това се организира от един човек?

— Така изглежда оттук — съгласи се Маккъски.

— Така че успеем ли да се доберем до него, слагаме спирачка върху всичко?

— Съвсем логично. Поне на мен така ми се струва.

— Нека обмислим тогава тази ситуация — каза Худ. — Междувременно, някой да е чувал нещо от Боб?

— Всъщност… да — обади се Маккъски. Тонът му никак не се понрави на Худ.

— Какво прави?

Маккъски обясни и Худ се почувства ужасно виновен, че бе позволил на Хърбърт да тръгне съвсем сам, без подкрепления. Преследване из горите, човек в инвалидна количка срещу микробус, тъпкан с неонацисти. Това звучеше абсурдно. После се ядоса. Оперативният център бе загубил редник Бас Муур в Корея и подполковник Чарли Скуайърс в Русия. Хърбърт трябваше да знае, че ако му се случи нещастие, Конгресът ще прикове цялата организация към бюрата. Боб нямаше право да излага на опасност цялата организация. И накрая Худ усети истински прилив на гордост. Хърбърт правеше нещо, което отличаваше американците от почти всички останали националности. Той воюваше с несправедливостите, без значение срещу кого са насочени те.

Но прав или не, Хърбърт беше относително самостоятелна бойна единица, служител на американското правителство, който преследваше неонацисти в Германия. Ако той нарушеше закона или дори бъдеше открит, неонацистите щяха да нададат такъв вой, сякаш те бяха преследваните, което пък щеше да предизвика истинска буря от критики срещу Оперативния център, Вашингтон и Хаузен.