Том Клэнси - Хаос

Един търговец бе споделил с полицейския служител: „Жерар Дюпре, изглежда, се чувстваше така, сякаш надзърташе иззад раменете на великите хора. Очите му се изпълваха с огън само като гледаше как историята се разгъва пред него.“ Дюпре купуваше документи от Френската революция, както и автентични костюми и оръжия. Купуваше религиозни писма, които бяха още по-стари. Купуваше дори гилотини.

Един служебен психиатър бе обяснил на Балон: „За хората, разочаровани от реалния свят, не е необичайно да си създават защитна реалност с писма или предмети“.

— А възможно ли е да му се прииска да разшири територията на мечтите си? — бе запитал Балон.

— Много е вероятно. Защо да не си разшири Рая, който си е съградил? — му бе отвърнал лекарят.

Когато Дюпре промени името си на Доминик, за Балон вече нямаше никакво съмнение, че този човек започва да се изживява като съвременен светец. Светецът-покровител на Франция. Или че е полудял. А най-вероятно и двете. И когато по същото време Новите якобинци започнаха да тероризират чужденците, Балон вече беше уверен, че това са войниците, охраняващи духовната крепост на Доминик — една Франция, чиста като девица, както я бяха виждали в представите си първите Якобинци.

Балон прекара длани по бузата си. Харесваше грапавата четина по лицето си. Беше мъжествена. Как иначе да се чувства мъж, търкайки задника си в тази прогнила стара стая? Непрекъснато повтаряха процедурите, в случай че им се наложи да нахлуят във фабриката. Кодовите думи. „Синьо“ за атака. „Червено“ да останат по местата си, където ги завари командата. „Жълто“ за оттегляне. „Бяло“ за цивилни граждани в опасност. Леки импулси по радиото, в случай че звукът има опасност да издаде някого. Един за нахлуване. Два да останат по местата си. Три — изтегляне. Контингенти за бърза помощ. Започваше да се пита дали Доминик не е научил за операцията и нарочно не прави нищо.

Или може би започваше да става параноичен?

След като бе прекарал толкова дълго време в разследвания, Балон бе разбрал, че параноята е нещо, което не може да се избегне. Навремето бе организирал следенето на един от хората на Доминик, Жан-Мишел Орн. Орн бе отишъл на една среща подсвирквайки си и Балон не бе успял да се отърве от подозрението си, че си свири само за да го изкара от релси.

— Обаждат се от Америка, господине — прекъсна мислите му един от хората му.

— Какво искат пък сега? И хвана слушалката.

— Полковник — започна диспечерът, — обажда се генерал Майкъл Роджърс от Националния център по справяне с кризисни…

— Полковник Балон — прекъсна го Роджърс, — простете за намесата ми, но е много важно да разговаряме.

— Говорите ли английски? — запита Роджърс. — Ако не, дайте ми минута, докато открия преводач…

— Говоря — призна неохотно Балон. — Какво има, генерал Роджърс?

— Доколкото разбирам, вие се опитвате да спипате един наш общ враг.

— Опитвам се, вярно.

— Според нас той планира разпространяването на софтуер, който ще подпомогне създаването на безредици в градовете по целия свят. Смятаме, че възнамерява да използва тези безредици, за да срути икономиките на основните американски и европейски нации.

Устата на Балон започна да пресъхва. Този мъж беше или пратеник на боговете, или ръката на самия Сатана.

— Откъде знаете всичко това?

— Ако не го знаехме, правителството щеше да си вземе обратно всички пари, с които финансира екипа ни. — Това също се понрави на Балон.

— А какво ще кажете за терористическите ударни групи? Знаете ли за тях? — запита той с надеждата да изкопчи някаква нова информация. Каквато и да е.

— Нищо нямаме — призна Роджърс. — Но подозираме, че той работи в тясно сътрудничество с няколко неонацистки групи в Америка и другаде.

За момент Балон замълча. Все още нямаше пълно доверие на този мъж.

— Информацията ви е интересна, но не особено полезна — каза той. — Искам доказателства. Искам да разбера какво става зад стените на крепостта му.

— Ако това е проблемът, аз мога да помогна. Обаждам ви се, за да ви предложа съдействието на един командващ фронтовете на НАТО в Италия. Казва се полковник Брет Огъст и неговата специалност е…

— Знам — прекъсна го Балон. — Той е специалист по антитерористична дейност.

— И мой приятел от детинство — каза Роджърс. — Ще ви окаже помощ, ако го помоля. Също така имам и едно специално оборудване в Германия, което ще ви дам да ползвате.

— Какво оборудване? — запита Балон. Отново започна да става подозрителен. Този мъж изглеждаше прекалено идеален, за да е на хубаво. Едно хубаво нещо, на което не би могъл да противостои. Едно хубаво нещо, което като нищо можеше да получава заповедите си от Доминик. Едно хубаво нещо, което като нищо можеше да завърши с някой капан.