Том Клэнси - Хаос

— В действителност — изрече Худ, докато набираше номера на Майк Роджърс, — светът, или поне една голяма част от него, може наистина да виси на косъм. И ти можеш да се окажеш единствената личност, способна да го спаси.

Четвъртък, 12:02

Вашингтон, окръг Колумбия

След като си отбеляза информацията, от която се нуждаеше Худ, Роджърс я препрати на Ан, Лиз и Даръл. Обикновено информационните запитвания отиваха директно в отделите, отговарящи за наблюдението, личните досиета, пробиването на кодовете и всичко останало от този род. Худ обаче се нуждаеше от доста по-различна информация и запитването му беше едновременно и удобен, и целесъобразен начин да осведоми своя заместник за последния развой на нещата.

Роджърс му каза, че ще се свърже с него по най-бързия възможен начин.

След малко Алберто телефонира да му предаде пред какво е изправен Боб Хърбърт. Роджърс каза да не безпокоят Боб излишно и че той ще се оправи. От една страна, нямаше с какво да му помогнат, от друга — Боб беше достатъчно опитен.

После дойде Даръл Маккъски и докладва за Доминик:

— Истинското му име е Жерар Дюпре. Баща му е притежавал фабрика за резервни части за „Ербус“ в Тулуза. Когато през осемдесетте френската икономика стагнира, Жерар вече е прехвърлил семейния бизнес към видеоигрите и компютрите. Компанията му „Demain“ е частна и възлиза на стойност един милиард долара.

— Толкова много пари не може да са чисти, как мислиш?

— Така е. Но той изглежда невинен като пеленаче. Единствената му издънка е била някаква схема за пране на пари, която е разработвал посредством инвестиционния тръстов фонд „Науру Фосфейт“, и за това са го били през пръстите.

— Разказвай — каза Роджърс. Името му звучеше познато, макар и да не можеше да сети откъде и защо. Маккъски прегледа досието.

— През 1992 година Доминик и някои други френски бизнесмени според докладите са дали пари на една несъществуваща банка там, Международна банка по операции с обмяна на валута на Антигуа, докато в действителност парите минали през серия банки в Швейцария.

— И оттам накъде?

— Оттам са били разпръснати в петдесет и девет различни сметки в цяла Европа.

— Така че фондовете може да са изчезнали от тия петдесет и девет сметки навсякъде по света.

— Точно така — каза Маккъски. — Доминик е бил глобен, че не е платил френските данъци върху парите, но като цяло случаят е бил потулен. Две от междинните банки обаче са били на американска територия и ФБР е започнало да събира информация за тази личност.

— Науру се намира в Тихия океан, нали така? Маккъски се зачете в досието.

— На север от Соломоновите острови, с площ около осем квадратни мили. Има президент, няма данъци, най-висок доход на глава от населението в целия свят и един-единствен бизнес. Мини за добив на фосфат. Използван като изкуствен тор.

— Сетих се — каза Роджърс. — Японците окупират Науру през Втората световна война и поробват местните жители. Известно време преди това е владение на германците.

— Трябва да приема думите ви на доверие — каза Маккъски.

— А какво е това с името на Доминик? — запита Роджърс. — Защо го е променил от Дюпре? Да не би да е изпитвал срам от фамилното си име?

— Лиз работеше с мен и се зачуди за същото — каза Маккъски. — Но за това нямаме никакви доказателства. Той е бил отгледан като ревностен римокатолик и това е причината, поради която Лиз счита, че може да е взел името от свети Доминик. Досието от ФБР твърди, че той дава много пари за доминиканските благотворителни организации и на едно училище, носещо името на най-известния доминиканец, свети Тома Аквински. Според Лиз, след като Дюпре е един от така наречените Domini canes, кучетата на Бога, това може да отговаря на чувството му за пламенна вяра.

— Доколкото си спомням — каза Роджърс, — Доминик се слави и с репутацията да е нещо от рода на инквизитор. Някои историци гледат на него като на мозъка зад безмилостното клане на албигойците от Лангедок.

— Това пак е извън стихията ми — каза Маккъски. — Но след като го споменахте, може да се открие интересна връзка. — Той погледна в третото досие, с надпис „Човеконенавистнически групи“. — Чували ли сте нещо за якобинците?

Роджърс кимна.

— Те са били братство на френски доминиканци от тринадесети век. Понеже са се били устроили на Рю Сен Жак, оттам дошло името им. През френската революция антимонархистите, които се срещнали в един предишен якобински конвент, били наречени якобинци. Те били един жесток, много радикален фактор по време на революцията. Робеспиер, Дантон и Марат са били якобинци.