Том Клэнси - Хаос

— До този момент Доминик занимавал ли се е с нещо подобно?

— Доколкото ми е известно, не. Това ще му е първият бизнес от този род.

Худ се замисли за момент.

— Виждала ли някакви планове за маркетинг?

— Не — отвърна тя. Но това не ме изненадва, защото не ми влиза в работата. Макар че има едно нещо, което ме учудва, а то е, че не сме правили никакви предварителни реклами в пресата за тези програми. Обикновено идват журналисти и ми задават въпроси от рода на какво им е уникалното на тази или онази програма или защо са им притрябвали на хората. Това обикновено става в един доста ранен етап, така че мениджърите по продажбите да могат да приемат заявки на изложенията за битова електроника. В този случай обаче няма никой.

— Нанси, трябва да ти задам този въпрос, и ми е много неприятно. За него няма да научи никой освен мен и теб и най-близките ми колеги по служба.

— Можеш да поместиш и обява в „Нюзуик“ — каза тя. — Нищо не съм в състояние да ти откажа, когато си вършиш толкова важната проклета работа.

— Нанси, може да става въпрос за живота на много хора.

— Не си длъжен да ми обясняваш — каза тя. — Това също е едно от нещата, заради които те обичам толкова, господин Рицарю.

Худ поруменя.

— Благодаря ти — каза той и се опита да се съсредоточи върху следващия си въпрос. — Само ми кажи, работи ли „Demain“ върху някаква нова технология, каквато и да е тя? Нещо, от което обикновените любители на видеоигри направо ще си изгубят ума?

— Непрекъснато — каза тя. — Но онова, което е най-близко до стадия на маркетинга, е един силициев чип, който стимулира нервните клетки. Беше разработен за хората с ампутирани крайници, за да могат да управляват протезите си или за възстановяване и подобряване на затихнали функции при увредени гръбначни мозъчни влакна. — Тя се ухили. — Не съм сигурна дали наистина сме го разработили, или „Demain“ не го е получила по същия начин, както и моя чип. Така или иначе, ние го променихме малко. Поместен в джойстик, чипът генерира едва доловими импулси, които карат играча да чувства забележимо доволство, или по-силни емоции, които предполагат тревога. Аз самата го пробвах. Това е нещо доста под прага на усещанията, нещо, което дори може и да не осъзнаваш. Като никотина.

Худ се обърка. Чип, причиняващ и приятни, и неприятни усещания, изкаран на пазара от един фанатик. Човеконенавистнически електронни игри, разпространявани по мрежата в Съединените щати. Всичко изглеждаше като чиста проба научна фантастика, но той знаеше на какво е способна съвременната технология. Заедно с отровата, която се съдържаше в нея.

— Възможно ли е двете неща да бъдат съчетани? — запита той. — Човеконенавистническите видеоигри и чипът, който генерира емоции?

— Разбира се — отвърна Нанси. — Защо не?

— Мислиш ли, че Доминик би бил способен на това?

— Както вече ти казах, не съм сред най-близките му хора. Просто не знам. До този момент дори не подозирах, че е способен да разпространява такива игри.

— Казваш го така, сякаш те е изненадало — забеляза Худ.

— Разбира се — кимна Нанси. — Когато работиш с някого, ти си изграждаш определена представа за него. Доминик е патриот, но чак да е радикал?

Худ бе дал дума на Хаузен да не споменава нищо за миналото на Доминик. Съмняваше се обаче дали Нанси би му повярвала дори и да нарушеше обещанието си.

— Правила ли си някога нещо с изображения от Тулуза? — попита той.

— Разбира се — отвърна Нанси. — Използвахме нашата вълшебна древна крепост за фон на някои от продуктите, когато ги представяхме за пръв път.

— А виждала ли си някога напълно завършен продукт? Нанси поклати глава.

— Аз мисля, че съм виждал — каза Худ. — Това беше в играта от компютъра на Хаузен. Нанси, още едно нещо. Възможно ли е тези карти, които си създала, да намерят приложения в игрите?

— Разбира се — отвърна тя.

— С наложени върху тях фигури? — запита Худ.

— Да. Винаги можеш да интегрираш фотографии или създадени чрез компютъра изображения.

В представите на Худ започна да се оформя картина, която никак не му понрави. Той закрачи бавно към телефона, седна на леглото и вдигна слушалката.

— Ще се обадя в офиса си — каза той. — Става нещо, за което вече започвам истински да се тревожа.

Нанси кимна.

— След като светът виси на косъм, не е необходимо да усилваш допълнително натиска.

Худ я изгледа. Тя се усмихваше. „Господ да я благослови — помисли той. — Тя все още си е същата.“