Том Клэнси - Хаос

— Най-отгоре ли? — запита Жан-Мишел. Самомнението на този германец действително надхвърляше всичко. Негодуванието помогна на Жан-Мишел да забрави за момент страха си, уязвимостта си. — Вие не сте на никакъв връх, а сте стъпили върху два трупа, заради което ще трябва да давате отчет.

— Грешите — отвърна германецът спокойно. — Аз все още имам късмет и съм начело на най-голямата група неонацисти в света.

— Това е лъжа. Вашата група не е…

— … онова, което беше — довърши Рихтер и се усмихна тайнствено.

Жан-Мишел беше объркан. Объркан и много уплашен. Рихтер се отпусна в меката кожена седалка.

— Днешният следобед беше за мен едно истинско откровение, мосю Орн. Нали разбирате, всички потъваме в капаните на бизнеса и хватката му не ни изпуска. И губим от погледа си собствените си сили. Лишен от жизнеността си, аз бях принуден да се обърна към себе си: „Какви са силите ми? Какво представляват моите цели?“ И проумях, че съм започнал да ги губя от погледа си. Не прекарах остатъка от деня, скърбейки по онова, което се бе случило. Телефонирах на поддръжниците си и ги помолих да дойдат в Хановер тази вечер в осем часа. Казах им, че ще направя едно съобщение. Такова, което ще промени политиката в Германия… в цяла Европа.

Жан-Мишел го слушаше, без да откъсва поглед от него.

Рихтер продължи:

— Преди два часа Карин и аз се съгласихме да слеем „Фойер“ и националсоциалистическата партия „21 век“. Довечера в Хановер ще направим тази вест достояние на събранието.

Жан-Мишел рязко се приведе напред.

— Вие двамата? Но нали тази сутрин казахте, че тя не е водач, че тя…

— Точно така — съгласи се Рихтер. — Това е и причината аз да водя новото обединение, а тя да бъде моят полеви командир. Нашата партия ще бъде известна като „Национален огън“. Двамата с Карин ще се срещнем в лагера й и ще поведем хората й към Хановер и там, заедно с моите последователи, също както и хилядата наши членове, които вече са на линия, тоест близо три хиляди души, ще направим един импровизиран марш, такъв, какъвто Германия не е виждала от години. И властите не ще направят нищо, за да ни спрат. Дори и да подозират Карин за днешното нападение на снимачната площадка, няма да имат куража да я арестуват. Тази нощ, мосю Орн, тази нощ вие ще станете свидетел на раждането на нова сила в Германия, сила, водена от човека, когото искахте да смачкате.

Пронизан от мисълта каква ужасна грешка е допуснал и как е подвел мосю Доминик, французинът за момент забрави страха си.

— Хер Рихтер — заговори спокойно Жан-Мишел, — мосю Доминик има свои собствени планове. Големи планове, по-добре финансирани и с по-далечен прицел от вашите. Ако той успее да хвърли Съединените щати в хаос — а той може и ще го постигне, — той със сигурност ще ви победи.

— Очаквам го да направи опит — каза Рихтер. — Но не ще получи Германия от мен. Какво ще използва? Пари? Вярно, някои германци могат да бъдат купени, но не всички. Ние не сме французи. Сила? Ако ме нападне, ще ме превърне в герой. Ако ме убие, ще трябва после да се справя с Карин Доринг, която ще се добере до него, където и да се скрие, уверявам ви. Спомняте ли си колко ефикасно алжирците парализираха Париж през 1995 година, като взривиха няколко станции в метрото и заплашваха да вдигнат във въздуха и Айфеловата кула? Ако Доминик тръгне срещу нас, „Национален огън“ ще се обърне срещу Франция. Организацията на Доминик е голяма, много лесна цел. Нашите операции са по-малки и по-бързи. Той може да разруши някой офис днес или пък някое заведение утре, а аз просто ще го възстановя. Но всеки път ще си късам все по-голяма порция от слонския му задник.

Лимузината летеше на юг. Свечеряваше се. Светът отвън отразяваше все по-мрачните мисли в главата на Жан-Мишел.

Рихтер си пое дъх и каза почти шепнешком.

— Само след няколко години тази страна ще бъде моя. Аз ще я възстановя, точно както Хитлер издигна Райха върху развалините на Ваймарската република. Иронията е в това, мосю Орн, че вие бяхте архитектът. Вие ми посочихте врага, за когото аз дори и не бях подозирал.

— Хер Рихтер, вие не трябва да гледате на мосю Доминик като на враг. Той все още може да ви бъде от голяма помощ.

Рихтер само изсумтя презрително.

— Вие сте един съвършен дипломат, мосю Орн. Един човек ми съсипва компанията. А след това вие не само ми казвате, но и наистина вярвате, че той е мой съюзник. Не — продължи Рихтер. — Аз считам, че е честно от моя страна да ви заявя, че моите цели са различни от тези на Доминик.